В памет на една любов

Вярваш...

Знаеш ли в какво вярваш...?

Имаш ли в какво да вярваш...?

Обичаш...

Какво обичаш...?

Има ли смисъл от обичта ти...?

Самотна ли си... ?

Мислиш ли за него...?

Спомняш ли си все още нощта, в която той ти шепнеше „Обичам те”?

Всеки ден погледаждаш ли се в огледалото, замечатавайки се, че той ще се появи в отражението...?

Красотата на загубеното те погубва, нали?

Не можеш да поемаш въздух...!

В нощта oставаш сама...

... плачейки за него и неговата топлина...!

Той е с нея, нали...?

Знаеш го и пак го отричаш...

Той е с нея и вече е забравил за теб...

Но силата на твоята любов засилва слепотата ти...

Искаш да го видиш, нали...?

Да му кажеш какво чувстваш и че не всичко е загубено...

Да му кажеш, че му прощаваш за всичко...

... че си готова на всичко, за да си с него...

... че миналото вече няма значение за теб...

Но тогава той би ти казал, че за него Ти си миналото и наистина то няма значение...

Би те заболяло нали...?

Готова ли си да го чуеш... НЕ!

Готова ли си да се откажеш от него... НЕ!

Ти още живееш в заблудата, че той тайно те обича...

Но грешиш...

Грешиш за всичко...

... той не те обича....

... забравил е за теб....

... в сънищата си той вижда нея...

... кани я в нощите си ....

... гали косите й,без да си спомня за теб...

... без капка угризение...

... без спомени за теб...

... преживява с нея нещата, за които ти копнееш...

... изрича й истини, които ти умираш да чуеш...

... кара я да се усмихва, както и теб някога... но той едва ли помни усмивката ти...

... едва ли помни очите ти... сияещото ти лице, когато си се събуждала до него....

... едва ли помни тръпката на първите ви срещи...

... не помни колко много те е обичал....

... не помни колко много си значела за него....

... Забравяйки всичко, той се отдалечава все повече от теб... забравя любовта и болката, забравя красотата на преживяното с теб... забравя колкото много неща сте делили.... как животът ви е бил едно цяло... как е гледал през твоите очи, как е крещял от радост през твоите устни... как ги е целувал нежно... как е треперел в прегръдките ти... как си го успокоявала в трудните моменти...

... Как си преобърнала живота му... Но той не помни нищо от това...!

... Сега се наслаждава на миговете споделени с нея... без да знае, че там някъде едно сърце страда за него... едно сърце все още тупти за него...

... То страда и не намира място да погребе болката си... Не намира лек на болестта си...

Не разбира защо не може да загърби миналото... Крещейки от болка, се обръща към спомените, защото те са единственото, което му е останало от теб и любовта ти...

Любов, която ще живее вечно в сърцето й... любов, която гори със силата на живота... Живот, който ти изостави... който Ти погуби...

(...)

Но тя ще остане тук завинаги....

Ще остане да чака любовта ти...

Ще остане да чака теб във вечността...

Готов ли си да пожертваш живота й в чакане...

Може би да... Но въпреки това тя ще остане да те чака... ще остане, вярвайки в теб... вярвайки, че ти ще се върнеш... завинаги...

Тя ще те обича завинаги...!