Или "Последният мохикан на киселото зеле"
Най-сетне дойде онова най-обичано от мен време - времето на свинската смрът! Не, не грешите, именно смрът, а не смърт - така галено наричат по нашия край благородната кончина на хиляди прасенца, в името на още по-благородната кауза - изхранването на семейството през дългата и тежка икономически зима... Най-сетне дългоочаквания и предизвикващ обилно слюноотделяне празник - Кол`да! Защото Коледа е веднъж в годината, но Кол`да - винаги, когато обреченото на жертвоприношение прасенце намери своята неминуема смрът... Но сега няма да ви занимавам с ритуалите, свързани с този вековен, "неевропейски", традиционно български празник, а с моята одисея в изкуството на приготовление на киселото зеле, породена от настъпването на празниците на гореописаната свинска смрът...
Откак се помня обичам зеле. И то не какво да е, а кисело. Може би главната вина за това има баба ми, която ме е изгледала. По мое време животът беше друг - родителите работеха, а в къщи де ...