Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
 Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
 Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома и крайното твърдение съм Аз. Тук, където всичко тече. Какво е останало? Няколко бавно умиращи камъка, издържали вечности, но все пак – умиращи. Тук, където Аз съм просто точка във времевата линия. Но точката е начало и край, нали?
Синьо-зелена мъглявина. Константата, посрещаща и изпращаща всичко останало със себе си. И ето ме и мен – един фосил, замръзнал в този свят за може би част от секундата, но може би и за вечност. Мъглявината съществува - знам, че е там. Но Аз не съм част от нея – нали я виждам като отделна Вселена. Тя е навсякъде около мен, Боже, дори вътре в мен, но тя не е част от Моето съществуване, аз не завися от нея.
Опитвам се да разбера системата и, опитвам се да разбера собствената си такава. Мъглявината ме кара да забрявам. Да забрявам какво е имало преди нея, какво е имало отгоре. Кара ме да се съмнявам даже дали е имало нещо. Не е ли това просто вяра? Но аз знам, че там има нещо – може би до болка познато, място, от което съм пропътувала дълъг път, за да съм тук. С причина. 
Какво да правя? Да се спусна по течението, в което нищо не се задържа? Но ако забравя, че, всъщност, не съм част от него, че не сме едно цяло? Ако забравя това единствено нещо, което имам сега, както съм забравила какво е било преди? Или да се боря срещу естествения курс на нещата и да плувам нагоре? Да се боря за невъзможното... А ако никога не успея да достигна повърхността?
Знам, че съм сама. Знам, че мъглявина е част от Реката, но не е част от мен. Знам, че Реката и аз сме различни. Въпреки че мъглявината е единствената част от Реката, която познавам, знам също, че Реката не е само това. Там има нещо, което да очаквам. Нещо, което ще ме научи да плувам. Нещо, което ще ми даде покой...
Което ще снеме болката.

                                                                       Вдъхновено от