13.05.2008 г., 4:17

В прегръдките на ангел

995 0 0
2 мин за четене

Днес някак е различно, денят е светъл и красив. Всичко е напълно променено, озарено от мека, пъстра светлина. Но какво бе обърнало света за мен? Странник бе превърнал мрака в светлина, страданието - в блаженство, омразата - в обич безгранична. Един притихнал глас, една светла усмивка, един шепот, проповядващ любов свята, събуди детето отдавна заспало, възкреси онзи образ, който така упорито се опитвах да убия. В съня ми се промъкна като ангел бял, за да ми напомни каква съм била, за да пропъди тъмнината в мен. Тъй далече, а всъщност тъй близо. Сякаш чувам гласа му, усещам докосването му, виждам лика му, там пред мен. Затварям очи, отпускам се назад и то е там, с невидимото си присъствие, да за потъна в прегръдката му. В мен сякаш бурята стихна, решетките на моя затвор изчезнаха безследно, тежестта, която ме смазваше, се стопи. И болката изчезна, болката от всяко мое вдишване. Да, пътят ми вече е друг, някак по-светъл. Но защо този непознат се рови в мен, защо събужда в мене чувствам заспали, защо ме кара да обичам, когато се страхувам дори да се усмихна. Иска ми се да извикам: "Спри, остави ме" и да избягам, но нещо ме възпира, кара ме да копнея на онова нежно докосване, с което ме дарява. Скланям глава в голямото, студено легло, отпускам изстрадалото си тяло и се потапям в Астрала. И там пак е той, обграден от цветна, нежна светлина. Обгръща ме със снежнобелите си криле и черната ми роба сякаш се стапя в сияйната светлина. И оставам гола, чиста и невинна като дете в неговите обятия. Сред тази палитра от цветове около мен чувам ангелски химни. Той отново ми се явява тъй нежно, хваща ме за ръка и аз тръгвам покорно след белия, светъл силует - гола, чиста и невинна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...