3.11.2021 г., 10:37

В света на сенките

474 2 5
1 мин за четене

/по поредицата за Амбър на Зелазни/

На огромната поляна – почти стадион, се сражаваха двама рицари. Зелен и червен.

Кипеше страшна битка. Мечовете се сблъскваха, щитовете трещяха, копията отдавна бяха станали на трески и хитри овчарчета ги събираха като запас за зимния огън…

Изведнъж отгоре падна сянка. Грамадна ръка в зелена ръкавица вдигна нависоко рицаря със зелен плащ. Да нанесе удар отвисоко по червения. Който, обаче, също полетя във въздуха – гигантска ръка в червена ръкавица изравни позициите…

В този момент отгоре се появи още по-голяма ръка, украсена от пръстен със зелен камък. Но зад облака излетя друга чудовищна ръка – украсена от пръстен с червен диамант…

Ръцете се сборичкаха. По-дребните – явно куклени, се отпуснаха, а рицарите-марионетки направо се сринаха на земята…

Над облаците две още по-гигантски глави се спогледаха. Да продължат ли сражението с куклите и кукловодите или да си починат малко?

Щото – все тая. И двете глави бяха на раменете на един великан, разиграващ си битките…

Погледнаха към третата глава на раменете. Тя се прозина:

- Скука, братчета! Я да оставим избора на късмета, а ние да дремнем… Който и да победи – все наша марионетка е, нали? Важното е шефът да е доволен от играта…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Деа!
    Именно - за Амбър.
  • напомни ми един фантастичен разказ...
  • Благодаря, Миночка, Надя!
  • То да бяха рицари, пак добре щеше да е, сенсей. Те имат кодекс на честта, а то - ламя, с кой я знае колко глави. Да му мислят овчарчетата, пардон овчиците.
  • Много образно си обрисувал ситуацията в държавата, то не беше, клеветене, не беше изчегъртване, ама накрая, каквото и да стане, гладни рицари винаги ще има и ламя, която да им откъсне главите, ако шефа им не е доволен! Браво, хареса ми !

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...