Nov 3, 2021, 10:37 AM

В света на сенките

470 2 5
1 min reading

/по поредицата за Амбър на Зелазни/

На огромната поляна – почти стадион, се сражаваха двама рицари. Зелен и червен.

Кипеше страшна битка. Мечовете се сблъскваха, щитовете трещяха, копията отдавна бяха станали на трески и хитри овчарчета ги събираха като запас за зимния огън…

Изведнъж отгоре падна сянка. Грамадна ръка в зелена ръкавица вдигна нависоко рицаря със зелен плащ. Да нанесе удар отвисоко по червения. Който, обаче, също полетя във въздуха – гигантска ръка в червена ръкавица изравни позициите…

В този момент отгоре се появи още по-голяма ръка, украсена от пръстен със зелен камък. Но зад облака излетя друга чудовищна ръка – украсена от пръстен с червен диамант…

Ръцете се сборичкаха. По-дребните – явно куклени, се отпуснаха, а рицарите-марионетки направо се сринаха на земята…

Над облаците две още по-гигантски глави се спогледаха. Да продължат ли сражението с куклите и кукловодите или да си починат малко?

Щото – все тая. И двете глави бяха на раменете на един великан, разиграващ си битките…

Погледнаха към третата глава на раменете. Тя се прозина:

- Скука, братчета! Я да оставим избора на късмета, а ние да дремнем… Който и да победи – все наша марионетка е, нали? Важното е шефът да е доволен от играта…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Деа!
    Именно - за Амбър.
  • напомни ми един фантастичен разказ...
  • Благодаря, Миночка, Надя!
  • То да бяха рицари, пак добре щеше да е, сенсей. Те имат кодекс на честта, а то - ламя, с кой я знае колко глави. Да му мислят овчарчетата, пардон овчиците.
  • Много образно си обрисувал ситуацията в държавата, то не беше, клеветене, не беше изчегъртване, ама накрая, каквото и да стане, гладни рицари винаги ще има и ламя, която да им откъсне главите, ако шефа им не е доволен! Браво, хареса ми !

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...