В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше отнесла с разбиране. Настани я да легне удобно, даде ù вода и аспирин, звънна на своя приятелка-лекарка да дойде вкъщи и се зае да измие стълбите, така и така се бе отказала да ходи на работа. Не можеше да остави Ваня сама в това състояние. Сети се да звънне в училище и безсрамно излъга, че е болна от грип и днес трябва да пази леглото. Добре поне, че Сашето беше на зелено училище...
Чак като свърши всичко и седна, се замисли дали постъпва правилно. Беше ли Ив в състояние да преценява какво иска и какво е добре за нея? Ужасът в очите ù обаче беше толкова красноречив! Катя изпитваше възмущение и яд към насилника. Неотдавнашното ù предсказание се беше изпълнило и тя се чувстваше доста зле от ...