В свитата на Артемида

(втора част, последна)

Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:

- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...

Катя се беше отнесла с разбиране. Настани я да легне удобно, даде ù вода и аспирин, звънна на своя приятелка-лекарка да дойде вкъщи и се зае да измие стълбите, така и така се бе отказала да ходи на работа. Не можеше да остави Ваня сама в това състояние. Сети се да звънне в училище и безсрамно излъга, че е болна от грип и днес трябва да пази леглото. Добре поне, че Сашето беше на зелено училище...

Чак като свърши всичко и седна, се замисли дали постъпва правилно. Беше ли Ив в състояние да преценява какво иска и какво е добре за нея? Ужасът в очите ù обаче беше толкова красноречив! Катя изпитваше възмущение и яд към насилника. Неотдавнашното ù предсказание се беше изпълнило и тя се чувстваше доста зле от това. Разбираше, че не нейните думи са го предизвикали, но това не помагаше особено. Надяваше се да не е бил Кирил. Момчето беше добро, всъщност защитаваше приятелката си... не изглеждаше способно на такова зверство!

Ани, докторката, вече звънеше на вратата. Катя стана да отвори.

Ани бе настояла за болница, но Ив беше непреклонна. Криво-ляво успя да отговори на повечето въпроси. Лекарката се убеди, че е адекватна, не повръща, няма зрителни смущения, липсваха и травматични очила на лицето ù, така че накрая все пак отстъпи пред желанието ù за дискретност. Написа рецепта, даде всички необходими съвети, заръча да ù звънят, ако нещата тръгнат по-зле и си тръгна.

Ив се бореше както с болките, така и с махмурлука.

Катя приготви изпитаната рецепта на майка си за второто – изцеди лимон, разбърка го със сурово яйце, сложи обилно чер пипер и добави ампула витамин С, след което накара “пациентката“ си да го изпие. Ив успя да не повърне, отпусна се назад и затвори очи.

На другия ден Катя я остави сама, защото не искаше да взема фалшив болничен. На тръгване още веднъж обеща да си мълчи. Ив трябваше да се обади сама в училището и да поиска неплатен отпуск. Вече говореше почти сносно, така че това не беше проблем.

В едно от междучасията Катя се сблъска с Кирил. Веднага ù стана ясно, че момчето и хабер си няма, успокои се съвсем и си каза: ”Поне пострадалият в случая е един! Горката Ваня, дано бързо се съвземе! Добре че се сетих да купя и памперси, така няма да ù се налага да става, ако не може.”

Ив лежеше и се чудеше що за човек е Артемида. Дали ли щеше да си мълчи наистина? Нямаше ли изкушението да позлорадства над унижението ù да вземе връх? При други обстоятелства тя лично не би му устояла!

Странна работа, и през ум не ù минаваше да се обади на някой друг, дори на майка си. Най-малко пък на нея - щеше да се скъса от опявания! И то без никаква полза, както обикновено. Пресегна се и взе един аспирин. Болките още бяха силнички. Душата ù обаче си беше наред, напълно! Сълза не беше проронила! Само да си спомнеше със сигурност, нямаше да му се размине... Започваше да идва на себе си. Махмурлукът беше отминал. Трябваше да я вземе тая рецепта, да я има за всеки случай... И двете ù очи вече се отваряха напълно, беше се наспала, само болките между краката не намаляваха. Дано не ù е лепнал нещо мръсникът, или, не дай боже, да беше забременяла! Притвори очи и опита да се помоли. Не ù се беше случвало никога досега, но някак отвътре ù потръгна...

- Обадих се на майка ти! – заяви Катя още с влизането си в хола.

Ив разтревожено се надигна на лакът.

– Не, не се бой! Казах ù, че страдаш заради раздялата с едно гадже и затова си дошла при мен, понеже синът ми е на зелено училище и вкъщи има място, да не си сама и т.н. Мисля, че се хвана и се успокои, търсила те била снощи у вас...

Ив облекчено въздъхна. “Не може да ù се отрече, че е досетлива!” Интересно... Много интересно беше, че ù вярваше!

- Знаеш ли, стори ми се, че дори се зарадва. Каза, че било добре, дето дъщеря ù има такива приятелки...

“Ъхъ, как не! За нея това си е живо чудо, кога за последно е чувала нещо от мене за приятелка?!” Ив се въздържа да го изрази на глас. Някаква капка се стече по бузата ù. Нима беше... сълза? Изпита истински потрес. Кога за последно беше плакала?! Отдавна май, още като дете, до ковчега на дядо си...

Помнеше го отлично. Той беше единственият човек в света, който я разбираше. Книгите му миришеха толкова хубаво на стара изсъхнала хартия! Ръкопляскаше на песничките и стихчетата ù искрено и я целуваше - само по косата. Да я запази от старостта, така казваше. Успокояваше я и винаги заставаше на нейна страна, даже и по-късно, когато майка ù изпаднеше в истерия заради някоя случайна четворка. След неговата смърт любовта в живота ù някак избледня, избледня и постепенно залезе напълно...

Баща ù донякъде приличаше на него. Уви, само донякъде! Но колкото и да бе непрактичен, той все пак се беше усетил навреме да се разведе с “провинциалната актриса” и се бе запилял из Щатите с някаква млада певица. Ив отлично помнеше как я беше изгледал, когато в пристъп на бяс след поредния скандал с майка си беше “дорисувала” една от картините му. После не ù беше проговорил цели 6 месеца... Пред очите ù изникна  изразът му, когато гледаше съсипаната картина. Тогава беше ужасно доволна. Беше ù обърнал внимание все пак, нали?! Дори сега Ив не изпитваше разкаяние при спомена за случката. Да не бяха създавали дете, като не го  бяха искали. И двамата не ставаха за родители, бяха си абсолютни егоисти и толкова! Беше си отмъстила. Старото задоволство отново се мярна. Дали заради това не ù харесваше толкова да пише двойки? Странно, тази мисъл не беше ù хрумвала досега.

В просъница усети задъхан шепот до ухото си: ”Обичам да чукам начетени курви, щото се мислите за нещо повече от другите, но все на едно и също място ви влиза! А като ви влезе, ставате по-големи мръсници от тия на улицата!” Ив подскочи. Събуди се напълно от вълните на обзелия я гняв. Споменът се беше върнал, ужасяващо реален. Страхил беше я пробол с тия думи право в сърцето, точно когато вече беше готова да прави секс с него в случайно попадналия им вход. И тогава, както и сега, я беше обзел неудържим гняв! Беше започнала да се дърпа, но той не я пускаше, напротив! Накрая просто я зашлеви с ръка през лицето, пръстенът му разкъса устните ù и рукна кръв. Това го беше възбудило още повече. Разкъса блузата и я ухапа болезнено по зърното на лявата гърда, а после... После беше продължил. Тя не се беше развикала по същите причини, по които бе отказала вчера да отиде в болница. Борила се бе мълчаливо и само някой стон се бе откъсвал от устата ù  в моментите, когато особено силна болка бе пронизвала тялото ù. Накрая очевидно беше припаднала...

Споменът я хвърли в истинска треска, обидата  беше покачила температурата на тялото ù до небесата, трепереше като лист. Катя надзърна да я види и се спря шашната.

- Ваня, какво става, добре ли си? Какво ти стана, бе момиче, нали уж се оправяше?

Ив не успя да отговори, защото я разтърсиха абсолютно неконтролируеми ридания. Катя не се поколеба и за секунда, седна на дивана до нея и я прегърна...

Беше хубаво и слънчево утро, когато Ив отвори очи. Въздъхна и се раздвижи, протегна се и се прозя. Диванът вече ù се струваше най-удобната мебел на света. Почти нищо не я болеше, освен лявата гърда, но и това щеше да отмине. Спомни си, че е неделя. Днес Сашко си идваше от зеленото училище и Ив възнамеряваше да се изнесе. Все още имаше видими, макар и избледняващи следи по лицето си и не искаше детето да ги вижда. Беше рано и имаше достатъчно време да се приготви за тръгване.

От кухнята се носеше неустоим мирис на кафе. След малко Катя надникна в хола и ù се усмихна.

- Днес вече си направо като нова! - рече тя и се засмя весело. – Ставай, мързелано, и ела да пием кафето в кухнята! Направих палачинки. Заради Сашето, много ги обича, ама и ние сме хора, нали?

- Катя... - Ив се поспря, но после смело продължи. - Благодаря ти за всичко!  И... извинявай, че... бях такава кучка преди...

Спря се, за да не се разплаче. Катя я погледна в очите все така усмихнато каза:

- Така ли? Нищо не помня! Но трябва да е било така, щом казваш, Ваня. Някога, някога, толкова някога... - изпя тя и се засмя доволно. - Днес обаче... виж слънцето! Нов ден, нов късмет! Хайде, ставай, преди да са изстинали палачинките! Какъв глад ме гони, думи нямам... – и се упъти към кухнята да подрежда масата.

Ив тръгна към банята да се измие. Все пак беше успяла да задържи сълзите си, въпреки че... Огледалото ù показа познатото тясно и интелигентно лице. Изразът му обаче ù се стори съвсем нов. Много се беше размекнала май напоследък, и покрай преживяното, и покрай грижите на Катя... Докато се възстановяваше, бе имала много време да мисли и... да чувства! Компютърът и нетът бяха останали встрани толкова дълго, че чак сега се сети за своята страст. Необичайното беше, че изобщо не беше усетила липсата им! При това беше мернала бегло един доста добър модел на бюрото в ъгъла. Усмихна се лекичко на образа си.

Хрумна ù, че дори ако животът ù зависеше от това, не би могла да каже в кой момент Артемида се беше превърнала в Катя.

Но по всичко личеше, че трайно си беше осигурила място в свитата ù...

                                                                Край на втора, последна част

* От поредицата “Дорисувани портрети”

Заглавието на поредицата е резултат от начина, по който са създадени разказите в нея. Те са буквално това – дорисувани картини, понякога по един-единствен детайл или кратичка идея, възникнали в различни житейски ситуации и доразвити свободно от фантазията на автора. Героите в тях са измислени и нямат връзка с действително съществуващи лица и събития.