Вкус
Седят в кафе-гаража на Митето двама комшии Иванов и Петров, пият си оригинални ментета и за жени си приказват.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Петров. И разказва за бившата си приятелка /по модерному/, дето била необхватна като сибирската земя, но малко по-топла от нея.
- Аз пък - намесва се Митето - обичам студено кафе и горещи жени - и разказва за бившата си приятелка /по модерному/, дето за един месец го направила в ханша като телеграфен стълб.
А Иванов си пие питието и с цифри идеалите си изразява:
- При мен всичко трябва да е точно. Жената да е с мерки 90-60-300...
Гледат го ония ошашавени, не могат да си представят Иванов легнал върху тия Хималаи.
Пък той пояснява:
- Туй, последното, мярка при шпагат...
Късметлия
Иванов е късметлия. Всичко дотолкова му върви, че няма представа за друго състояние на нещата.
Обичат го всички - с изключение на жена му, разбира се. Защото той на “Титаник” да пътува, ще изплува със златната рибка в устата. ...