В тъмното
Произведение от няколко части
-
1018 3 11Проза » Други
-
882 2 2Проза » Други
-
1082 2 5Проза » Други
-
1002 2 8Проза
-
962 1 4Проза » Други
-
1082 2 10Проза » Други
-
999 3 10Проза
-
1169 2 7Проза » Други
-
942 1 12Проза » Други
- В нощ като тази е глупаво да викаш Неволята. Дори и да те чуе – няма да дойде.
- Как така няма да дойде?
- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?
- Аз разговарям с всекиго.
- И откога така?
- Ясно! Ти си доктор.
- Не мислиш ли, че грешиш?
- Не, не греша. Само един доктор би попитал: „откога така?“. Според теб, откога е?
- Съдейки по външния вид... Не е отскоро.
- Явно си отскоро доктор. Бил ли си лекар преди това?
- Нима има разлика?!
- Няма да разбереш, а и не ми се обяснява.
- Не си ли доста възрастна да скиториш нощем в гъсталаците, сама, с метла подмишница и с торба на рамо?
- Да не би да те е страх от тъмното?
- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам.
- И?! Какво ще ти направи то, според теб?
- А според теб, какво може да ми направи?
- Хайде, момче, стига си ме разсмивал. Не ти си онзи, който вика Неволята. Що щеш в дивото по това време?
- Че какво му е на времето?
- Погледни – небето е пълно със звезди. Ярки като усмивката на щастлив човек, но огледай се – къде е Луната!
- Там!
- На какво ти прилича?
- На сърп.
- Е, с такава Луна, по това време на годината, можеш да пожънеш каквото си посял. Ти какво пося?
- Аз не сея, доктор съм. Доктор! Дойдох да откъсна няколко стръка от цветето на живота, но се натъкнах на теб. Помислих, че се нуждаеш от помощта ми, но явно добре се оправяш сама. Доколкото виждам – нищо не те боли...
- Не е така! Седни, момче. Всеки нещичко го боли, един – едно, друг – друго... За някои болежки няма лек. Затова викам Неволята.
- Не знаех, че лекува хора.
- Не, не лекува, но умее добре да слуша.
- Какво искаш да я попиташ?
- Няма да задавам въпроси, ще й разказвам разни работи. Пък тя да си прецени къде, с какво, кога и как, ако е възможно да помогне.
- Някога помагала ли е на теб?
- Ти как мислиш?
- Няма ли да ми кажеш коя си? Може да станем приятели...
- Може!
- Идва някой!
- Не, метлата ми отиде да се поразтъпче. Нея чуваш.
- Няма ли да ми кажеш коя си?
- Много си нетърпелив! Накъде беше тръгнал?
- Разбирам... !
- Скоро ще се срещнем отново. Тогава ще разбереш колко малко разбираш.
- Откъде знаеш?
- Ето ти цветето на живота, което ти е нужно...
- Но как? Та ти не си мърдала от мястото си?!
- Нали ти казах, че метлата ми отиде да се поразтъпче?
- Ей, ... Не можах да ти Благодаря...
- Хи, хи, хи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
