линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
16.07.2021 г., 20:58 ч.

 В тъмното 

  Проза » Други
529 3 11
Произведение от няколко части
2 мин за четене

- В нощ като тази е глупаво да викаш Неволята. Дори и да те чуе – няма да дойде.

- Как така няма да дойде?

- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?

- Аз разговарям с всекиго.

- И откога така?

- Ясно! Ти си доктор.

- Не мислиш ли, че грешиш?

- Не, не греша. Само един доктор би попитал: „откога така?“. Според теб, откога е?

- Съдейки по външния вид... Не е отскоро.

- Явно си отскоро доктор. Бил ли си лекар преди това?

- Нима има разлика?!

- Няма да разбереш, а и не ми се обяснява.

- Не си ли доста възрастна да скиториш нощем в гъсталаците, сама, с метла подмишница и с торба на рамо?

- Да не би да те е страх от тъмното?

- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам.

- И?! Какво ще ти направи то, според теб?

- А според теб, какво може да ми направи?

- Хайде, момче, стига си ме разсмивал. Не ти си онзи, който вика Неволята. Що щеш в дивото по това време?

- Че какво му е на времето?

- Погледни – небето е пълно със звезди. Ярки като усмивката на щастлив човек, но огледай се – къде е Луната!

- Там!

- На какво ти прилича?

- На сърп.

- Е, с такава Луна, по това време на годината, можеш да пожънеш каквото си посял. Ти какво пося?

- Аз не сея, доктор съм. Доктор! Дойдох да откъсна няколко стръка от цветето на живота, но се натъкнах на теб. Помислих, че се нуждаеш от помощта ми, но явно добре се оправяш сама. Доколкото виждам – нищо не те боли...

- Не е така! Седни, момче. Всеки нещичко го боли, един – едно, друг – друго... За някои болежки няма лек. Затова викам Неволята.

- Не знаех, че лекува хора.

- Не, не лекува, но умее добре да слуша.

- Какво искаш да я попиташ?

- Няма да задавам въпроси, ще й разказвам разни работи. Пък тя да си прецени къде, с какво, кога и как, ако е възможно да помогне.

- Някога помагала ли е на теб?

- Ти как мислиш?

- Няма ли да ми кажеш коя си? Може да станем приятели...

- Може!

- Идва някой!

- Не, метлата ми отиде да се поразтъпче. Нея чуваш.

- Няма ли да ми кажеш коя си?

- Много си нетърпелив! Накъде беше тръгнал?

- Разбирам... !

- Скоро ще се срещнем отново. Тогава ще разбереш колко малко разбираш.

- Откъде знаеш?

- Ето ти цветето на живота, което ти е нужно...

- Но как? Та ти не си мърдала от мястото си?!

- Нали ти казах, че метлата ми отиде да се поразтъпче?

- Ей, ... Не можах да ти Благодаря...

- Хи, хи, хи...

 

» следваща част...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Историята на Баба Гъди Мъди
Oracle (Росен Балабанов) Oracle
Проза » Разкази, Хумористична
Пръкна се седмаче с крив нос и сплескано чело през една топла юлска вечер. Баща и каза:
- Ъххх... Обърна се и излезна.
Така започна всичко
Нищо интересно докато дойде училището. Решиха, че с това сплескано чело науките няма да намерят много място там и я затириха при баба.
Баба рече: - Подай ми баба ...
  680  1  8 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??