линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
23.07.2021 г., 21:16 ч.

 В тъмното 8 част 

  Проза » Други
795 2 7
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

- Какво за девиза? – подскача Ти. – Девизът е: Знам какво говоря; Знам какво искам и Знам как да го постигна. С усмивка!!!

- И кога за последен път постигна нещо с усмивка? – ровичка Баба в остатъците от огъня с другата си кука за плетене.

- О, ако обичаш, да не би да се каниш да извъртиш тъй нещата, че да се посмеете с Шмръц за моя сметка?

- Е?!

- Египет!

- Какво за Египет?! – настоява Шмръц.

- Ами посетих го!

- Глупости! Нали пандемията ни натика в къщите, като вещи в гардероб...

- Е, добре! – въздъхва Ти. – Примъквам се, с пакетче чипс и петък вечерно настроение в леглото, намествам се, усмихвам се до уши и заспивам след втората реклама на филма, или някъде около нея. Кой да ти каже, че и какво пък?! Климатикът топли, завивката – мекичка, съботното утро предстои...

- И?

- И се озовавам... На романтична вечеря в пустинята. Само не ме карайте да ви описвам цвета на пясъците, загадъчността на гробниците, огромния залез, светлината на газените фенери, разходката с камили и... Че ми се доплаква.

- И?

- И се събуждам. В тъмното. В жегата. С пясък по шията. С адски много пясък по лицето. С усещането, че съм изгубила спътниците си, се давя в собствената си пот. И докато потъвам в жегата и пясъците на някакъв оазис, первам с ръка лампиона. Освестих се. Дишах. Въздишах. Светнах.

- Хи-хи-хи...

- И се захванах да изривам натрошения чипс, но усещането за Сахара ми остана.

- Хи-хи-хи...

- Хи-хи-хи...

- Ами вие?! Ах, вие... Хи-хи-хи...

» следваща част...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??