26.12.2015 г., 20:29

В тютюмахата

679 0 1

          Леля  Тютюмаха мяза на огромно вретено: косата ù - огнено червена, подстригана на черта, в пъстро сако върху шарена блуза и памучен клин, над който прелива шкембе, после - цици и накрая - едър пластмасов гердан в тюркоазен и морав отенък.Някой я е въртял, въртял, въртял, намотавал е около кръста слоеве тлъстина и накрая изглежда уморен е заспал.  Тогава леля Тютюмаха се е отскубнала от ръцете му и с въртеливи движения се е понесла из коридорите на властта, в тютюмахата на събитията. 

          И се върти, и се върти, и никой не може да я настигне... А уж 68 години прехвърлила! Пишела, казва, Европейски проекти. Да има прогрес в науката ги пишела, а не защото не ù се прибирало в огромния празен апартамент. Празен - в буквалния смисъл на думата.  Празен, празен, като главата на леля Тю- тю- тю-... госпожа Тютюмаха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Новият поЛитик - може да се каже, не е толко зле - поставя си "нелеки" задачи и няма да се успокои, докато не ги изпълни..., знае и как да изглежда...!!!
    "И се върти, и се върти, и никой не може да я настигне..."

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...