23.08.2014 г., 11:10  

В устата с лепкавия вкус

858 0 1
1 мин за четене

Тази нощ един инцидент стана причина да си припомня нещо отдавна забравено, нещо от времето преди да се пенсионирам – вкуса на посреднощното ставане.

Припомних си и едно отдавнашно стихотворение, някъде от 1974 година. Заглавието му не си спомних, затова за заглавие ще използвам първия му стих:

 

В УСТАТА С ЛЕПКАВИЯ ВКУС

 

В устата с лепкавия вкус

на посреднощно ставане,

отивам аз на работа, когато,

от ресторанти и от барове,

последните младежи се прибират.

 

Нахални и самоуверени,

вървят те шумно в тихите алеи,

разменят си жаргони и цинизми,

а спрат ли – колективно се целуват.

 

В началото със тях се разминавах

като с деца,

които не разбират кое е хубаво,

кое е лошо,

и вършат нещо, за което после,

като си спомнят, ще се изчервяват.

 

Но те започнаха да ме познават –

часовниците си по мен сверяват

и ме изпращат с думата “бачкатор”.

 

И някак си започват да ме дразнят.

Не им завиждам, че се забавляват,

и може би за себе си са прави,

че моя светоглед не одобряват.

 

Но знам,

а Ленин също го е казал,

че ако трябва нещо да се брани,

то тези лумпени ще се окажат

от другата страна на барикадата.

 

А какъв е бил моят светоглед тогава? И аз, и повечето хора в България смятахме, че смисълът на живота е в обществено-полезния труд за благото на обществото. В честното и безкористно служене на Родината.

 

Същевременно се раждаше и бързо се разпространяваше и един друг светоглед. Определил съм го в друго тогавашно стихотворение -  “Забава”, което обаче цялото не можах да си го спомня:

 

“Младежите в салона се въртят,

под музика отсечена и дива.

 

Те мислят, че животът е компот,

и всеки гледа да докопа слива!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Второто определено ми хареса повече!
    За работата на смени! - каква глупост!, с извинение, и за "онова" време, не искам да си спомням...
    Поздрави, Ачо!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...