4 мин за четене
Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, че в тяхната къща има призраци. Казваше, че баба й е сомнамбул. После преминаваше към миналото на семейството си и твърдеше, че се засети от космоса.
-Имам доказателство- разпалено крещеше Вал.
-Престани с твоите идиотизми. Вечно се правиш на интересна. Ти какво искаш? Да си център на света ли?- питаше Марти, който живееше през две къщи.
Вал буйно размахваше огромната си червена коса и зелените й очи блестяха, като огънчета. Мартин винаги я ядосваше и предизвикваше вулкан от излияния.
Другите се развикаха:
-Стига Вал. Успокой се. Хайде да отидем на реката за риба.
Тя се умълча. Изгледа всички със сериозен поглед и неохотно се съгласи. Не обичаше реките. Бяха опасни за децата. Не се плашеше за ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация