Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, че в тяхната къща има призраци. Казваше, че баба й е сомнамбул. После преминаваше към миналото на семейството си и твърдеше, че се засети от космоса.
-Имам доказателство- разпалено крещеше Вал.
-Престани с твоите идиотизми. Вечно се правиш на интересна. Ти какво искаш? Да си център на света ли?- питаше Марти, който живееше през две къщи.
Вал буйно размахваше огромната си червена коса и зелените й очи блестяха, като огънчета. Мартин винаги я ядосваше и предизвикваше вулкан от излияния.
Другите се развикаха:
-Стига Вал. Успокой се. Хайде да отидем на реката за риба.
Тя се умълча. Изгледа всички със сериозен поглед и неохотно се съгласи. Не обичаше реките. Бяха опасни за децата. Не се плашеше за ...