Някога, много отдавна, на брега на морето имаше една страшно висока скала. Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби, но една съдба не можа да прекърши... Съдбата да бъдеш обичана от вампир.


  Селена беше само на 16, но притежаваше красотата на богиня. Имаше дълги, еротично спуснати къдрави коси и очи, по-дълбоки от Ада. Усмивката й караше целия свят да се усмихва с нея, но болката не я напускаше. Безумната и изгаряща болка, породена от една обич, изгубена в безкрая...
  Той беше виновен. Ходещият мъртвец, създанието, от което всички се страхуваха. Причина - той бе вампир. Притежаваше безсмъртие и сили, за които обикновенните хора не можеха и да подозират. Посещаваше девойките в съня им, обладаваше ги, пиеше от кръвта им. Бутилираше младостта и красотата им и ги превръщаше в себеподобни - същества без души, преследвани от вечната жажда за кръв. Но срещна нея...
                                                                       ***
  Беше красива майска вечер. Селена и приятелят й Виктор се разхождаха по брега на морето. Колкото и омайваща да беше вечерта, за тях тя беше сива и мрачна, защото беше последна.
  - Утре заминавам - с тъжен шепот промълви Виктор.
  - Неизбежно е, нали? - отвърна му немощно Селена.
  - Неизбежно е... Корабът е вече готов.
  - Аз ще те чакам, любов моя. Винаги ще те чакам.
  Откъсна едно цвете и го закичи в косите му.
  - Обичам те!
  Изобщо не подозираха, че не са сами. Някой ги наблюдаваше. И този някой беше Вампирът.
  Запленен от красотата на Селена, той стоеше в мрака и безмълвно й се възхищаваше. Тя трябваше да бъде негова. И щеше да бъде...
                                                                       ***
  Тази нощ Селена сънува странен сън. Присъни й се мъж с величествена осанка. Имаше гъста тъмна коса и кристално сини очи. Казваше се Игор и излъчваше власт. В него имаше нещо... тайнствено и магнетично... Нещо, което я привличаше адски силно.
  Той я поведе през гората. Влязоха много навътре и изведнъж, от нищото, се появи замък. Огромен и красив, сякаш забравен от времето. Тъкмо пристъпи в него и... се събуди. Прозорецът на стаята й зееше отворен, а тя беше сигурна, че го затвори. Погледна навън... Мъртвешко спокойствие...
  Цял ден прекара в мисли за Виктор и мъжа, който й се присъни.
  В действителност Игор наистина беше при нея. Пи от кръвта с любов, каквато не беше познавал преди. Облада я със нежност, която го съсипа. Но за първи път през жалкото си съществуване беше щастлив. Дори й показа своя дом... Или по-точно нейният нов дом. Беше решил да я посети и тази нощ...
  ....И го направи! Нощта беше тежка. Селена сънува Виктор - мъртъв. Потънал в кръв, той лежеше безчувствен на палубата. И след това, от нищото, както и замъка предишната вечер, се появи Игор. Подаде й ръка, но тя отстъпи назад уплашена. Тогава чу гласът му:
  - Ела, не се страхувай! Няма да те нараня...
  - Ти го уби, нали? Ти уби моя Виктор!!! - крещеше през сълзи Селена.
  - Направих го, защото те обичам!
  - Обич ли? Какво си ти? Що за човек би изразявал обичта си по такъв жесток начин?!...
Не успя да довърши. Вампирът с един скок се озова до нея и тя се оказа заклещена между силните му ръце.
  - Пусни ме... - промълви тя едва чуто.
  - Не... Ти ми принадлежиш...
  - НИКОГА НЯМА ДА ТИ ПРИНАДЛЕЖА! АЗ ПРИНАДЛЕЖА НА НЕГО - изкрещя и посочи безжизненото тяло на Виктор.
  Вампирът я изгледа тъжно и тя се събуди. Прозорецът, също както и предишната нощ, беше отворен. А леглото й... Леглото й беше мокро и пропито с кръв...
  След три дни й съобщиха за смъртта на Виктор. "Нещастен случай"... Не. Беше убийство и тя знаеше много добре кой го беше извършил.
  Същата вечер Селена отиде на брега. Застана на скалата и нададе ужасяващ вой - смесица от ярост и болка, каквито никога не беше изпитвала. Никога нямаше да бъде на друг. Беше му обещала да го чака вечно и само смъртта й можеше да й попречи да изпълни обещанието си.
  Смърт... Тази мисъл я изпълни със спокойствие и в един миг реши какво ще направи. Погледна красивите дълбоки води на бездната... Щеше да му остане вярна завинаги! С грациозността на птичка Селена разпери ръце. Огледа се за последен път. Пое дълбоко дъх и се хвърли във Вечността...

  Събуди се, но нещо не беше както трябва. Не знаеше къде е, не си спомняше и как е попаднала там. Не я и интересуваше.Не чувстваше нищо - само празнина и жажда... за кръв. Изгаряше я жажда за сили от Нейния Господар, единственият, на когото принадлежеше. Единственият, когото обичаше. Този, който я дари с нов живот. Изобщо беше ли обичала някога друг??? Не... Не си спомняше. Или не искаше да си спомни.
  За нея беше само той - Вампирът!