Страстта е като сезоните, идва и помита всичко, което мислиш, че си подредил. Или като дните, топли и лъчезарни, а когато е студено, намираш сродна душа.
Ваня не предполагаше, че в толкова подредения и живот, една закачка, ще я накара да трепне, ще прониже сърцето и и ще остане там дълго.
Беше просто ден, ранна есен. Минувачи, деца, глъч. Срещнаха се на една площадка, а поводът бе, че той притежаваше цех за камъни. Навършваше се една година от кончината на майка и и младата жена желаеше да намери подходящ камък за надгробната плоча.
Ваня беше обикновена наглед, с кестеняви дълги коси и зелени очи. С времето понапълня, но хубавите и черти се виждаха и с просто око.
Все още живееше с родителя си, баща и, 75 -т годишен все още сам се обгрижваше, но и двамата с Ваня тежко приеха смъртта на любимата и майка, и съпруга. .
Случи се внезапно, тъкмо ,когато Лидия слагаше чинии върху масата, извика безнадеждно и възнак падна на пода. Линейката дойде само, за да установи, че е починала.
Дни на съ ...