Варна
Сещам се, че като бяхме във Варна и си разпивахме на терасата в готиния ресторант, момичетата ми разказаха за рождения ден на Пинче. Колко хубаво си изкарали, какви снимки си направили. И за мъжа й - Мартин.
- Много е готин мъжът й! Съкровище! Няма много такива мъже. Като си легна Пинче, той ни попита къде има магазин, та сутринта да й купи кафенце и цигари, защото тя не можела без сутрешното си кафе с цигара.
- Леле какви мъже има! Направо да й завиди човек!!!
Това го казвам аз, толкова разнежена от разказа на момичетата, сякаш са ми разказали приказка за принца и принцесата, която се пише в момента. И изведнъж поглеждам мъжа ми. Той се е ококорил, милия. Очичките му ще изхвръкнат. Гледа и не вярва ни на ушите, ни на очите си. И тъкмо да му кажа: „Ей, виждаш ли какво правят хората за жените си?", и се усетих.
- Мило, ама той й купува и цигари с кафето, а ти не винаги ми купуваш цигари, пък! - и за да няма време да отреагира, продължавам. - Момичета, аз говорих след рождения ден с нея. Тя ми каза, че ако някой й беше казал, че ще празнува рождения си ден със съвсем непознати хора, сякаш е отраснала с тях, нямало е да повярва. И ме впечатлиха думите й:
- Мога да кажа, че това е, може би, най-хубавият ми рожден ден. Толкова съм им благодарна и толкова много ги обичам!
Странно нещо е живота.
Моите приятелки ми се разсърдиха, че не отидох с тях на море. Даже не ми говориха цял ден. Проревнуваха. „Защо Варна? Те по-важни ли са от нас?!" Интересното е, че аз също се чувствах така, сякаш съм с най-близките си хора. Забелязвам, че се създаде такова приятелство, точно като една напитка, която ти дава крила. Усеща се, че си влияем положително. Заразяваме се един друг. Пишем по-добре. Чуваме се по телефона за съвет, за да споделим нещо, да се посмеем от сърце. Излизаме все по-често на срещи. Ходим си на гости семейно и поединично, чат пат. Усещам, че започвам да се пристрастявам към вас, а това е много лошо, защото...Аз всичко правя като пред разстрел, като за последно. Ям като за последно, пия по същия начин. А какви други неща правя като за... световно! Плетките имам предвид. Какви шалчета излизат изпод пръстчетата ми... Време беше за реклама. И пристрастя ли се... жален ви сайт, така да се каже. Ще има да пиша, да коментирам, да пиша по три пъти на ден, точно като една друга реклама със мляко и захар. Та чак ще ви втръсна и ще искате да се разведете с мен, но няма да ви дам развод. Така да знаете! За сега удържам фронта. То не че ми дават да влизам всеки ден да чета. Я приятелките искат да се видим, я внучката е у нас, я ме домързи малко. И мен понякога ме мързи, вие какво си мислите?! Сърничка, плетки, ама и аз съм човек, нищо че съм жена, при това каква? Истинска, я, като една друга банка.
Та ето такива хубави неща стават по света и у нас. Първо във Варна, после и в други градове на Европа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
