Сещам се, че като бяхме във Варна и си разпивахме на терасата в готиния ресторант, момичетата ми разказаха за рождения ден на Пинче. Колко хубаво си изкарали, какви снимки си направили. И за мъжа й - Мартин.
- Много е готин мъжът й! Съкровище! Няма много такива мъже. Като си легна Пинче, той ни попита къде има магазин, та сутринта да й купи кафенце и цигари, защото тя не можела без сутрешното си кафе с цигара.
- Леле какви мъже има! Направо да й завиди човек!!!
Това го казвам аз, толкова разнежена от разказа на момичетата, сякаш са ми разказали приказка за принца и принцесата, която се пише в момента. И изведнъж поглеждам мъжа ми. Той се е ококорил, милия. Очичките му ще изхвръкнат. Гледа и не вярва ни на ушите, ни на очите си. И тъкмо да му кажа: „Ей, виждаш ли какво правят хората за жените си?", и се усетих.
- Мило, ама той й купува и цигари с кафето, а ти не винаги ми купуваш цигари, пък! - и за да няма време да отреагира, продължавам. - Момичета, аз говорих след рождения ден с нея. ...