29.04.2006 г., 16:33 ч.

Вашето последно желание 

  Проза
1404 0 1
6 мин за четене
Вашето последно желание Много е трудно човек да направи самооценка на живота
си.малко хора имат смелостта да признаят грешките си,да ги анализират и
осмислят.Всъщност не толкова смелост е нужна,а време,време в което да останеш
сам със себе си,защото много от нас нямат такова дори да бъдат истински със
семействата си,а просто отбиват номера.Всеки е зает с проблемите на другите и му
остава малко време за неговите собствени проблеми,или пък просто така му
изнася.Поне такъв е животът на хората около мен. Трудно ми е да повярвам,че вече
съм на 40 с две деца и жена,която много не познавам.Имам двама ,трима добри
приятели,с които от време на време пийвам по едно,разказваме си вицове,обсъждаме
някоя мадама,с която сме били последния път/независимо кога е било това,а и
всички сме все пак хора,нали?/,или пък последния скандал с жените си,или
инфлацията,или..............всеки път едно и също. А в работата!!!Е,не мога да
се оплача,потръгна ми.В момента изкарвам толкова пари,колкото да кажа,че сме от
средната класа,нито богати,нито просяци. Въобще доста сиво и монотонно
ежедневие.Не зная дали с натрупване то на годините изгубих интереса си към
живота или той изгуби своя към мен.Все едно резултата е един и същ.Дошло е време
да си кажем сбогом един на друг,само дето не зная как ще стане това.На никой
няма да му е мъчно за мен.Жена ми и децата ще се оправят и сами,няма да им
липсвам особено,те и сега не ме забелязват/освен когато им трябват
пари/.Приятелите ще ме помнят известно време,а после живота ще ги завърти
отново.Значи е решено.Но как? С пистолет е много мърлява работа,на всякъде ще
има кръв,а аз мразя кръвта.Да се обеся,много ще е мъчително,а и обесените винаги
имат едни такива изкривени физиономии.Да се удавя с камък на шията,няма да ме
намерят бързо/ако изобщо ме намерят,а аз искам това/.Може би приспивателно,да но
тази смърт не е грандиозна,фрапираща,а аз искам поне това в моя живот да е
такова.Ще си купя от някой крайпътен магазин алкохол,ще се напия до смърт и ще
се блъсна с колата.Тъпа идея!Чувам по радиото позната мелодия.Усилвам
го.”Ийгълс”-“Хотел Калифорния”.Сещам се,че един приятел ми беше разказвал за
този хотел,там чудесно си вършели работата.Започва да вали.И без това не знам
къде отивам,хотела ми се оказва на път/за къде ли/и реших да се отбия.Нищо не ми
пречеше да проверя какви са условията,имах пари. След около десетина минути
видях светлините на хотела.Паркирах на обозначеното за тази цел място и се
отправих към вратата.На рецепцията ме посрещна приветливо момиче: ---Добър
вечер,сър.Надявам се,че не сте се заблудили в тъмното по табелката
“хотел”.Нашите услуги не са за всеки. Аз убедително и отвърнах,че не съм се
заблудил,и тя радостно ми отвърна: ---С удоволствие ще изпълним вашето последно
желание! После учтиво ми предложи да поговоря с управителя,за да уточним
подробностите,и отново ми показа бисерните си зъби. Поведе ме по един коридор,в
дъното на който имаше една единствена врата,на която имаше табела”управител”.По
стените на коридора имаше картини,Платна,целите напръскани с боя,които за мен си
бяха мацаници,но други смятаха,че са шедьоври и даваха луди пари за тях.
Момичето почука на вратата и ми каза да вляза/глупаво човек да се разкарва само
за да почука на една врата,и сам можех да го сторя/. Управителят беше симпатичен
човек на моите години,с прошарена коса и прекрасни изкуствени зъби.Каза ми,че
таксата е 5 хил.долара плюс допълнителните разходи в зависимост от последното
желание.Попитах го какво правят с труповете след извършване на услугата.Обясни м
и,че първо клиентът оставя прощално писмо на близките ако желае,ако ли не
попълва декларация,в която посочва какво желае да бъде направено с тялото
му.Може да го предостави за медицински опити или да стане донор/с изчерпателно
медицинско свидетелство/.Имали и ограничения за възръстта над 33 години.Също
така имали сключен договор с погребална агенция,на която ползвали услугите,ако
съответно няма роднини,на които да бъде върнат.Стана ми интересно как се
разбират със властите.Все пак естеството на работа в този хотел беше доста
особено.Отговорено ми бе по доста стар и изтъркан начин.Което не се купува с
пари,може да се купи с много пари.Според мен е доста относително,не мислите ли?
И така стигнахме до най-важната част на разговора-последното ми желание! ---Е
мисля че е време за Вашето последно желание,но преди това искам да помислите
добре дали наистина желаете да се пренесете в отвъдното.Внимавайте,защото след
като изречете желанието си връщане на зад няма.Прошка също.Ако се двоумите все
още откажете се на време. И аз без колебание потвърдих желанието си. Стаята
която ми дадоха беше хубаво подредена,с голямо легло,цветовете бяха пастелни,а
по стените висяха картини като в коридора/какво излишно прахосване на пари/.Бях
поръчал бутилка шампанско.Седях до прозореца и чаках моето последно желание.бях
си поръчал момиче за през нощта.Моето последно удоволствие.На вратата се
почука.Отворих.Пред мен стоеше момиченце.Да,да момиченце на видима възраст не
повече от 17 години.Държеше бутилка и ме гледаше уплашено.Поканих я да
влезе.Беше хубава,с дълга кестенява коса,дребничка със слабо телце,и наистина
беше уплашена. ---За първи път ми е.Имам предвид,че за първи път трябва да
обслужвам клиент.Много деца сме в къщи парите не стигат,а аз искам да уча.Тук
дойдох по обява за компаньонки.Добре звучи,нали? ---На колко години си? ---На
18.Е,много хора мислят,че съм по-малка,а ти на колко си?Изглеждаш ми на не
повече от 30.-излъга тя. --На 40. Дълго време говорихме.По-точно тя разказваше
за себе си.Имала желание да учи за дизайнер.Обичала поезията,морето.Имала си
даже и приятел.Разказа ми за семейството си,за трудностите които трябвало да
преодоляват през годините,за мечтите си.Седях и слушах това 15 годишно
дете,защото тя със сигурност ме беше излъгала за възрастта си.Помислих за дъщеря
си,която нямаше да видя,когато стане на 15,за сина си който нямаше да мога да
оженя.За жена ми,с която на последък често се карахме,но все пак я обичах по
свое му. След като тя се съблече,прегърнах крехкото тяло и правих любов с
нея.Наистина беше любов,а не пошъл секс.Бях се влюбил в нея,в нейния хъс за
живот,в нейния стремеж за щастие,в нейната вяра за по-добри дни.Исках да я имам
за себе си.Не ме интересуваше на колко години е.С нетърпение очаквах да се
зазори,да си платя нощувката,и да я отведа със себе си.лежахме
прегърнати,крояхме планове за нас двамата,мечтаех,отново живеех. Моята нимфа ми
се извини,стана от кревата и отиде до банята.Върна се бързо.В ръцете си държеше
пистолет. Не вярвах на очите си.Единственото,което което изрекох беше “моля те”.
---Съжалявам сър,но бизнесът тук е такъв. Болката беше ужасна. ЕПИЛОГ
Бяло.Всичко е толкова бяло.И тези гласове.От нищото.Бил съм прескочил
трапа.Катастрофа!Причина:голямо съдържание на алкохол в кръвта.Потенциално
опасен тип,който не заслужавал нищо.Милост. Все още я виждам.Красива е.И
добра.Но заслужаваше ли си да флиртувам с нея?Не,май беше твърде рано.А и някой
беше казал,че нищо в нашия живот не е нито толкова добро,нито толкова
лошо,колкото си го представяме!

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??