Вчера

Петък вечер.
- Искаш ли да забегнем нанякъде?
- Да, само да не забравя този път четките за зъбки.
Качваме се в колата.
- А сега накъде?
- Искаш ли да идем на вилата?
- Завивай обратно, супер!
Аз като седна в кола, млъквам. Обичам да гледам красотите, които се разкриват пред нас. Гледам облаците, които рисуват такива невероятни картини. Дърветата, планините, полянките, колко е красива нашата природа. Вечер обичам да слушам музика и да мечтая. Така, както не млъквам иначе, седна ли в кола, съм друга. Дали затова не ме вози моят, за да млъкна поне за малко?! И...
- Няма ли да ми разкажеш нещо? Хайде, позабавлявай малко водача на превозното средство.
Обикновено в такива случаи започвам да му пея: Няма ли в менюто ни водка с утеха. Не, не съм привърженичка на Ивана, ако тя я пее, чак толкова, ама веднъж като вечеряхме в една механа някъде из страната и тъкмо си поръчвахме водка - и хоп, тази песен. Следващото ни бягство, пак. Тази песен започна да ни преследва. Повече от текста не знам, но мога да тананикам. То и музиката не я помня, но продължавам да тананикам по някоя позната песен, я на Бочели, я на Басков и само от време на време припявам: Има ли в менюто ви водка татата. Важна е водката, утеха не ни трябва.
Тогава той пуска радиото и аз спирам, знам, че иска да си пазя гласа, в случай че реша да издам албум, а не че не харесва как пея.
Този път реших да го изненадам:
- Слънце, да знаеш, миналата нощ бях цяла нощ в сайта. Умрях си от кеф. В "Откровения" съпруг ми е Хипо, разказвала съм ти за него, той е сладурче. Чакам с нетърпение да се появи и се започва една. Много ми е готино с него. А миналата седмица бяхме на сбирка с моите сладури. Ние с Грег тъкмо си поръчахме по една минерална вода и...
- Опа, познаваме се.
- Добре де, водка, ама няма да ме прекъсваш така. Ако е любовникът ми, ще ме излуша с интерес и даже ще си каже: Леле, колко е готина тая, не пие! А ти веднага – опа! Ето затова няма нищо да ти разказвам. А, забравих да ти кажа, дойде и Ани.
- Русата ли, дето се запознахме в Казанлък?
- Браво, че си запомнил! Само дето сега не е руса, изненада! Сто пъти по-готина е!  О, Хенри също дойде, него май не го знаеш. Мая ме запозна с Роберт, как рисува само! Виждаш ли с какви хора се срещам?! Дойде и Дорето, Миа я знаеш, докторката, Нели... Ще пропусна някой, аз си знам... Слънце, аз разказах ли ти как си изкарахме на партито на Кремена Стоева.
- Коя?!
- Креми, от Варна.
- Така кажи.
- Беше невероятно хубаво, такава атмосфера. Стихосбирката ù се казва "Неизказано", трепач! Ани беше, сега да не кажеш, че не я помниш, Ани от Казанлък. Да бе, Анета, за да се сетиш и тя беше, никога няма да познаеш на колко е години, ама и аз няма да ти кажа, много ù се зарадвах. Лотос не я знаеш, но ще ти кажа, няма такова сладкишче. Тя с гипс милата и подскачаше с фотоапарата, не пропусна никой, сякаш се е родила с фотоапарат в ръка, улавя мига, умее бе, възхищавам ù се! И понеже ние с Грег тъкмо си поръчахме... добре де, водка, и пропуснах да се запозная с с adiveil, Нина, така ме е яд, толкова я харесвам. Аз този път не бях виновна, той поръча и аз какво, да му откажа ли? Нали ме знаеш колко съм добра? После ме покани на танц, леле, как се развихрихме, а не ми се танцуваше много.

-          Така ли, милата?! А ако те беше поканил след това...

-          Внимавай какво си пожелаваш, идва Коледа и... може да се сбъдне!

-          Ти какво си помисли?

-          Първо ти.

-          Ако те беше поканил да се метнете от някоя скала?!

-          О, значи малко съм ти разказвала за Грег. Нищо, ще наваксам. И така, казвам ти, беше супер, имаше толкова много готини хора, Наско, записвай си. А ти шофираш, извинявай. Та той е роден за артист, ти казвам. Стайо Гарноев, художник, как рисува, бедна ти е фантазията. Абе, покрай мен няма какви да е хора, знаеш, че аз бая подбирам, не седя на една маса с някой просто ей така от куртуазия, животът си ми е скъп и всеки миг искам да ми е ценен. Леле, щях да забравя да ти се похваля, ами Рия, нея няма как да не я знаеш, написа песен за мен, трябва да я чуеш, ще се замаеш. Ето такива приятели имам!!! Тая песен трябва да я пуснат в YouTube, за да я чуят повече хора. Тая Рия е талант, пише стихове, музика, текстове за песни, какъв разказ е написала, трепач! Ревах на три-четири места, ама с глас, опасна е, ей! Казах You Tube, та се сетих. Гледах цяла нощ филм за Мила Йовович. Нали знаеш, че е родена в Украйна, сънародничка ми е. Ридена е в Киев, а майка й в Днепропетровск, това е близо до Донецк и Дзержинск. Та майка ù е била извесна артистка, баща ù - сърбин. И двамата много красиви. Луда любов са били. После той се премества в Англия и от там - в Лос Анджелис. След известно време жена му и детето се преместили при него. Майка ù и там е играла в холивудски филми. Питат я гордее ли се с дъщеря си, а тя отговаря: «Е как не, в града на осем етажна сграда виси плакат на дъщеря ми! Това е мечта на всяко момиче, а на снимката е моето дете.» И, скъпи, като я чух Мила, как хубаво говори руски, как се държи естествено, абе славянка си е. Нейният продуцент и той с нея в студиото на Малахов май беше и той като заговори на руски, се размазах от кеф, ти казвам! Бил е продуцент на Лайза Минели също. Напълниха ми душичката. Аз съм израснала с руски народни приказки, с повестите на Пушкин и... Мила, световноизвестната, в студио в Москва... Близко ми е някак, как да ти го обясня?
- Искаш ли кафе?
- Чудесна идея.
Отбихме в първото крайпътно кафене и докато си чакахме поръчката, попитах:
- Докъде бях стигнала?
- Ами през цялото време ми разказваше за твоя сайт.
- А, да. Чакай малко, ти изобщо слуша ли ме?
- През цялото време, нали знам, че à пропусна, à ме изпитваш: Повтори какво ти казах току-що?
- Разбирам. Говоря ти за художници, поети, фотографи... Обаче Мила Йовович не е от сайта... засега. Знае ли човек, трябва да проверя, може пък да пише стихове и тя.
Дали другия път ще ме кара да му разказвам, докато пътуваме? Със сигурност няма да ме кара да пея.
Ето това е един мой ден, нищо особено, ден като всички други, но аз го направих на разказ, защото всеки мой ден е единствен и неповторим и много слънчев и си го обичам. На мен ми е скъп!!! Е, за мъжа ми... но няма да го питам, за всеки случай, да не ми развали хубавото настроение. Да ви разкажа ли какво ми се случи онзи ден? Шегувам се, споко!
А като пристигнахме, мъжът ми напазарува и сготви такава вкуснотийка, че направо си облизах пръстчетата. Запали печката, стана толкова уютно и топло, че останах само по презрамки. Заръмя. Красива тиха вечер, е не край камината, а край печката, но това не е важно. Не е важно къде си, а с кого си и да ти е хубаво от това. Напълнихме чашите, запалихме свещите. В печката пращяха дърва и червени пламъчета играеха по тавана... Романтика! После...
Но това е моята нощ!!! От нея може да стане що-годе хубав разказ. Дали да не започна и да снимам?!