Вчера
Петък вечер.
- Искаш ли да забегнем нанякъде?
- Да, само да не забравя този път четките за зъбки.
Качваме се в колата.
- А сега накъде?
- Искаш ли да идем на вилата?
- Завивай обратно, супер!
Аз като седна в кола, млъквам. Обичам да гледам красотите, които се разкриват пред нас. Гледам облаците, които рисуват такива невероятни картини. Дърветата, планините, полянките, колко е красива нашата природа. Вечер обичам да слушам музика и да мечтая. Така, както не млъквам иначе, седна ли в кола, съм друга. Дали затова не ме вози моят, за да млъкна поне за малко?! И...
- Няма ли да ми разкажеш нещо? Хайде, позабавлявай малко водача на превозното средство.
Обикновено в такива случаи започвам да му пея: Няма ли в менюто ни водка с утеха. Не, не съм привърженичка на Ивана, ако тя я пее, чак толкова, ама веднъж като вечеряхме в една механа някъде из страната и тъкмо си поръчвахме водка - и хоп, тази песен. Следващото ни бягство, пак. Тази песен започна да ни преследва. Повече от текста не знам, но мога да тананикам. То и музиката не я помня, но продължавам да тананикам по някоя позната песен, я на Бочели, я на Басков и само от време на време припявам: Има ли в менюто ви водка татата. Важна е водката, утеха не ни трябва.
Тогава той пуска радиото и аз спирам, знам, че иска да си пазя гласа, в случай че реша да издам албум, а не че не харесва как пея.
Този път реших да го изненадам:
- Слънце, да знаеш, миналата нощ бях цяла нощ в сайта. Умрях си от кеф. В "Откровения" съпруг ми е Хипо, разказвала съм ти за него, той е сладурче. Чакам с нетърпение да се появи и се започва една. Много ми е готино с него. А миналата седмица бяхме на сбирка с моите сладури. Ние с Грег тъкмо си поръчахме по една минерална вода и...
- Опа, познаваме се.
- Добре де, водка, ама няма да ме прекъсваш така. Ако е любовникът ми, ще ме излуша с интерес и даже ще си каже: Леле, колко е готина тая, не пие! А ти веднага – опа! Ето затова няма нищо да ти разказвам. А, забравих да ти кажа, дойде и Ани.
- Русата ли, дето се запознахме в Казанлък?
- Браво, че си запомнил! Само дето сега не е руса, изненада! Сто пъти по-готина е! О, Хенри също дойде, него май не го знаеш. Мая ме запозна с Роберт, как рисува само! Виждаш ли с какви хора се срещам?! Дойде и Дорето, Миа я знаеш, докторката, Нели... Ще пропусна някой, аз си знам... Слънце, аз разказах ли ти как си изкарахме на партито на Кремена Стоева.
- Коя?!
- Креми, от Варна.
- Така кажи.
- Беше невероятно хубаво, такава атмосфера. Стихосбирката ù се казва "Неизказано", трепач! Ани беше, сега да не кажеш, че не я помниш, Ани от Казанлък. Да бе, Анета, за да се сетиш и тя беше, никога няма да познаеш на колко е години, ама и аз няма да ти кажа, много ù се зарадвах. Лотос не я знаеш, но ще ти кажа, няма такова сладкишче. Тя с гипс милата и подскачаше с фотоапарата, не пропусна никой, сякаш се е родила с фотоапарат в ръка, улавя мига, умее бе, възхищавам ù се! И понеже ние с Грег тъкмо си поръчахме... добре де, водка, и пропуснах да се запозная с с adiveil, Нина, така ме е яд, толкова я харесвам. Аз този път не бях виновна, той поръча и аз какво, да му откажа ли? Нали ме знаеш колко съм добра? После ме покани на танц, леле, как се развихрихме, а не ми се танцуваше много.
- Така ли, милата?! А ако те беше поканил след това...
- Внимавай какво си пожелаваш, идва Коледа и... може да се сбъдне!
- Ти какво си помисли?
- Първо ти.
- Ако те беше поканил да се метнете от някоя скала?!
- О, значи малко съм ти разказвала за Грег. Нищо, ще наваксам. И така, казвам ти, беше супер, имаше толкова много готини хора, Наско, записвай си. А ти шофираш, извинявай. Та той е роден за артист, ти казвам. Стайо Гарноев, художник, как рисува, бедна ти е фантазията. Абе, покрай мен няма какви да е хора, знаеш, че аз бая подбирам, не седя на една маса с някой просто ей така от куртуазия, животът си ми е скъп и всеки миг искам да ми е ценен. Леле, щях да забравя да ти се похваля, ами Рия, нея няма как да не я знаеш, написа песен за мен, трябва да я чуеш, ще се замаеш. Ето такива приятели имам!!! Тая песен трябва да я пуснат в YouTube, за да я чуят повече хора. Тая Рия е талант, пише стихове, музика, текстове за песни, какъв разказ е написала, трепач! Ревах на три-четири места, ама с глас, опасна е, ей! Казах You Tube, та се сетих. Гледах цяла нощ филм за Мила Йовович. Нали знаеш, че е родена в Украйна, сънародничка ми е. Ридена е в Киев, а майка й в Днепропетровск, това е близо до Донецк и Дзержинск. Та майка ù е била извесна артистка, баща ù - сърбин. И двамата много красиви. Луда любов са били. После той се премества в Англия и от там - в Лос Анджелис. След известно време жена му и детето се преместили при него. Майка ù и там е играла в холивудски филми. Питат я гордее ли се с дъщеря си, а тя отговаря: «Е как не, в града на осем етажна сграда виси плакат на дъщеря ми! Това е мечта на всяко момиче, а на снимката е моето дете.» И, скъпи, като я чух Мила, как хубаво говори руски, как се държи естествено, абе славянка си е. Нейният продуцент и той с нея в студиото на Малахов май беше и той като заговори на руски, се размазах от кеф, ти казвам! Бил е продуцент на Лайза Минели също. Напълниха ми душичката. Аз съм израснала с руски народни приказки, с повестите на Пушкин и... Мила, световноизвестната, в студио в Москва... Близко ми е някак, как да ти го обясня?
- Искаш ли кафе?
- Чудесна идея.
Отбихме в първото крайпътно кафене и докато си чакахме поръчката, попитах:
- Докъде бях стигнала?
- Ами през цялото време ми разказваше за твоя сайт.
- А, да. Чакай малко, ти изобщо слуша ли ме?
- През цялото време, нали знам, че à пропусна, à ме изпитваш: Повтори какво ти казах току-що?
- Разбирам. Говоря ти за художници, поети, фотографи... Обаче Мила Йовович не е от сайта... засега. Знае ли човек, трябва да проверя, може пък да пише стихове и тя.
Дали другия път ще ме кара да му разказвам, докато пътуваме? Със сигурност няма да ме кара да пея.
Ето това е един мой ден, нищо особено, ден като всички други, но аз го направих на разказ, защото всеки мой ден е единствен и неповторим и много слънчев и си го обичам. На мен ми е скъп!!! Е, за мъжа ми... но няма да го питам, за всеки случай, да не ми развали хубавото настроение. Да ви разкажа ли какво ми се случи онзи ден? Шегувам се, споко!
А като пристигнахме, мъжът ми напазарува и сготви такава вкуснотийка, че направо си облизах пръстчетата. Запали печката, стана толкова уютно и топло, че останах само по презрамки. Заръмя. Красива тиха вечер, е не край камината, а край печката, но това не е важно. Не е важно къде си, а с кого си и да ти е хубаво от това. Напълнихме чашите, запалихме свещите. В печката пращяха дърва и червени пламъчета играеха по тавана... Романтика! После...
Но това е моята нощ!!! От нея може да стане що-годе хубав разказ. Дали да не започна и да снимам?!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Любо, абе ти ще ми паднеш и тогава...така ще те издокарам...Шегувам се, не се плаши толкова!!! Сега се кефи на малкото съкровището!!!
-
Фоги сте, големи, аз затова не идвам на тези срещи, да не ме изфогите после! Шегувам се, поздрави !
-
жарава (Веска ), хайде сега...вече ЗДРАВЕЙ!!!
-
Виктор, има още какво да се желае, ама айде да не съм алчна, колкото – толкова, или по-точно, колкото повече, толкова повече и по-добре.
Нели, да ти кажа правичката и аз се обърках тотално, да пишеш ли, да четеш ли. Лично аз предпочитам някой да ми чете, ама на, няма желаещи, за сега. Но ти пиши!
До тук беше Весела! Вече си ми само Йосифова. Аз казах ли ти да ми го дадеш твоя вълшебник за събота и неделя? Не, щото не съм руса, а съобразителна, а ти?! Не може ли поне в разказите да съм малко от малко мълчалива, а?! Поне там лирическата и фактическата да се слеят някакси. На дванайсети да го доведа, Йосифова, той ми е собствен и бягам със сто от него, как ли няма да го доведа това мръсно...Милото ми...Ако го прочете все пак да не ме спре. Много ми е добър и възпитан, душичка ми е той, като спи. Обеща да ме закара на посочения адрес и да си ме прибере, ако предозирам с безалкохолните. Ще ви запозная и ако искаш го занимавай, докато аз влеза в ролята на домакиня, битова алкохоличка. Такъв ми е котюма, не аз. Все пак е празник, ще правя, каквото ми душа иска, пък ти...както решиш, аз ще ти изпълня желанието. Ей, Весела, добре, защо не си ги менкаме, вълшебник за вещер, кой е на далавера сега?!
Ангар, малко съм напълняла, та ставам за Хипо потам. И за всичко си виновен ти! Размерът имал значение, па не само неговия, та даже и нейния. И като го ударих на ядене, та до партито дано влезна в 54 размер, за да стана и за слон и за мамут. Да си стана една хубава слоница, та да уцеля големец и аз. Мечти... -
"Слониците харесват големците!"
Но то си е типично за жените:
какъв по-силен пример да ви дам,
щом стройната и тъничка Светлана
и тя флиртува със Хипопотам!
-
Млъквала била като седнела в кола. Божеее, ти си като радиоточка - и с врътване на копчето не спираш! Ама за мен не си му разказала, нали? Щото ставам все по-руса!
И гребен не ми требе! Хайде сега, не се оправдавай! Аз сама ще го открия този твоя. Щом твоето бърборене изтърпява, мен направо ще ме хареса - толкова съм кротка и мълчалива!
п.п.: Лажова, посмей само да не го доведеш на 12 декември! -
Взех да се обърквам покрай тебе - и на разсъмване, и за добрутро, все пак да се изясним - четене ли му е майката, или по принцип писането, м?
Щото нещо съвсем се окалточих! -
Красиво всекидневие...
-
Роберт, защото го заслужаваш!!!
Миа, изкушавам се, ама ми се развали ютията. Като я оправя и изгладя някоя и друга бръчка, ще видиш, колко съм фотогенична, почти симпатична, едва ли не.
Какиното, много си млад, колко още водка трябва да изпиеш...с мен, за да...Много хубаво си правиш, ти си имаш твой стил и не ме гледай мен, аз вече забравям , затова спирам да се подсетя и хайде сначале. Не е лесно да си велик...склеротик.
Нели, на кака Златното момиче!
С усмивка ставаш всеки ден...Сега го разбрах!!!
Опаа! Анета, изглеждаш много състарена, погрижи се за външния си вид. Ах как ме излъга?! Трябва да ти кажа, че не знаех, че си на двайсет, изглеждаш на трийсет, честно! И ти направих комплимент, щото мислех, че си на трийсет и пет. А за мъжете, ти как ги мислиш? Да напиша: Анета беше с много красив мъж. Тогава трябваше да напиша, че и аз съм била с красив, па другите мъже да питат, те не са ли красиви и щеше да стане скандал. Но пък жените си бехме от красиви, по-красиви. Абе от наш’то по-хубаво нема, как пък се събрахме все едни като избирани с конкурс. Реших да издам книга с рецептите на моя и към по пикантните рецепти ще сложа еротични снимки. Мисля, че така ще се харчи повече книгата. Снимките ще ги правиш ти!!!
Нина, никакви снимки преди да се запознаем. Ти на следващата среща носи бутилка водка в едната ръка и буркан кисели краставички в другата. Как мислиш се запознах с Грег? Аз ще нося царска туршия и домашна литература, за да ме познаеш.
Права си Креми, с хубави хора, всичко става хубаво!!!
Абе и от моя страна, Мойра, да си призная честно!!!
О, Чар, аз ти благодаря!!!
Христова, задължена съм ти!!!
-
еех, добре си прекарваш, Лажова...
и този път ми беше особено приятно да прочета! -
благодаря
-
Ех... колко много пропуски...
(от моя страна, разбира се) -
И какво стана след свещите? За сайта ми хареса, за сбирките също... Ами, то с хубави хора, хубави спомени остават! Цунки, слънце!
-
Светланчик, явно ще трябва да измисля друга стратегия за следващия път - белким се вредя да се запознаем. Ама много е трудно, щото около тебе вечно е пълно с почитатели - човек трябва да влезе в ръкопашен бой, за да ти се представи.
Пък сега ако снимаш и мечата кожа... отиде. -
Опаа, без малко да се припозная с Ани, русичката, дето сега не е. То щото и аз съм била. Пък и сега от време на време изрусявам. То никак не лошо де. Добре, че съм си писала годините в профила, за да не си помисли някой, че съм по възрастна. Всъщност, не е важно, че ще ме погребат на 80, важно е да умра на 20, снощи го чух по телевизията и реших да го вмъкна. Но пък знаех си аз, че няма да напишеш нищо за мъжете край мен, че тогава нямаше да остане нищо скрито. А и мъжът ми все се рови да те чете и щях да съм разконспирирана. Той не ме ревнува, ама щеше да си каже ,,Брей, каква жена имам, дърта амаа...'' и щеше да ме заобича още повече, за да не ме изтърве. Ей затова е добре, когато пишеш да е по-сбито.
Давай сега за гозбите на твоя, че да стигаме до презрамките
А... и утре е ден и трябва да се опише
П.П. За снимането... хич и да не си си помислила. Остави го за ,,професионалистите''
Драго ми е, че ви видях отново всички, които бяхте там!
Мноооого, много прегръдки за теб!
...и още нещо*
-
-
Всичко добре, ама как пък спря на най - интересното място. Ей, това класиците ги умеете тия работи. Тамън му стане интересно на читателя и шат на патката главата. Явно има още да уча, щото аз като почна и не моа се спра.
Веселе седмица како! И още по - забавна. -
УАУ!!!
Изненада ме!!!
Много весело ми стана!
Жесток старт на седмицата ми направи!
Поздравления!!! -
Хипо, забравих. Пуста слероза, забравих си синеоките хапчета на вилата, щото разговарях с теб, а тези мигове за мен са празник, какви хапчета?! Подсещай ме, мило!!!
Петинка, колко му трябва на човек - две топли думи, къща с басеин, може и джакузи...Да продължавам ли? А и цветя, в краен случай зеле, зима иде! -
Щастлива съм, че ти си щастлива!!!
Колко малко му трябва на човек, нали?
Прегръщам те, Светланчик*!!! -
Да бе, а не написа как докато пътуваше разговаря по телефона с виртуалния си... демек мен
-
Остави кожата и презрамките, ще го накарам да сготви пак такова, ти обеща винце. Е те тогава ще станат нещата направо муци. Само да се уточним у вас или у вас. В краен случай може и у нас. Казвай кога ще стане виното, та да кажа на мама да приготви нейните вкуснотийки. За всяка ще пиша по отделно.
Таня, не по сто, но колкото и да са, аз се опитвам да ми е хубаво. Радвам се дори на слънчев ден и това ми стига, за да се усмихна. А когато вали си смомням как ми е блестяло в очите и така се уча да не плача.
Нели, аз точно така разбирам живота. Яла съм и чер и червен хайвер, яла съм и препечена филийка само с чубричка и знам, че най-сладко ми е било, когато до мен са любимите ми хора, а това е семейството ми и моите приятели.
dnikov (Ди ) Много мило! А аз и да завиждам не се научих, както трябва. Завиждам яко. -
Мило ти завиждам ...
-
Не е важно къде си, а с кого си и да ти е хубаво от това.
-
Ако всички гледаха на нещата като теб и така обичаха живота, щяхме да живеем по 100 години.
-
остави гребените, разкажи за мечата кожа и наблегни на презрамките и печеното
-
Силве, аз се смях, докато му надувах главата!!!
Рия, хем те помолих, даже пари ти обещах, само и само да не ми пишеш гаден коментар, но ти - не. Даже две изречения повече написах за теб, ама на, ти си си ти. А за гребените се пошегувах, аз не се къпя, та ще се реша, естествена съм си по-така. Мислех и аз да опиша по отделно някои събития, ама всеки ден публикация, нали щях да досадя на милите ми читатели. Забравих да напиша, че свириш на китара и пееш почти като мен, но понеже ме ядоса, няма да го споменавам, така да знаеш. Разсърдита съм ти!!! -
Ако на мъжа ти му плащаха вредни, за дето живее от толкова години с тебе, щеше да е най- богатият човек на света.
Не ми стана ясно какво толкова си разчесвате с тези гребени като тръгвате на път?
..........
Не харесах това, че си направила ошав от един куп важни и интересни събития. Аз бих описала всяко поотделно, за да не се губи индивидуалният му блясък и значимост. -
Докато четях, се усмихвах...Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
