Вече няма значение
1 мин за четене
Приседна тихо на леглото. Погледна към крехкото й телце и към пребледнялото й лице, от което преди две големи сини очи те гледаха с любов. Не можа да сдържиш сълзите си и заплака. Но какъв смисъл имаше? Тя си отиваше. Проклинаше деня, в който те беше спасила. В който онова момиче, което рядко говореше, но често те гледаше, те отърва от смъртта. Вместо теб, сега тя лежеше на леглото, а пламъкът на живота бавно я напускаше. Плака. Плака още много време. А имаше ли смисъл? Тя вече не чуваше и надали щеше да чуе. Тя не чу "Благодаря!" от твоята уста, нито това, за което в момента се бореше душата й. Онези две думи, за които тя пожертва живота си. Ти и не подозираше за чувставта й, но дори да знаеше, щеше ли да им откликнеш? Вече беше девет часа и ти трябваше да си тръгнеш. Наведе се и я целуна по бузата. След това бавно пристъпи съм вратата. О, как проклинаше деня, в който тя те беше спасила от удавяне, в който ти удави нейната душа. А сега дори и не подозираше, че тя вече лежи безчувствена. Без сбогуване, без благодарност, само с една целувка по бузата, тя си отиде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимс Всички права запазени
но е много хубаво
