*На моя най-добър приятел - Липсваш ми...*
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телевизор, който никой друг освен теб не харесва. По някое време ставаш и отиваш до мизерния бокс, в който си правиш чаша горещ шоколад и на път към канапето пускаш някоя до болка позната ти балада на любимия ти изпълнител. Живееш в една малка таванска стаичка... и, за жалост, нямаш дори "един прозорец и безброй звезди", както се пееше в една стара и позната ти песен. Отново си сядаш на канапето и прегръщаш кафената чаша... единственото нещо, което ще те грее тази нощ... Може би звучи глупаво, но малко ти остава да умреш от премръзване... Не знам как да го кажа - студено е в душата ти. Вече няма кой да стопли тези ледници на Самотата.
Засмиваш се. Всъщност като се замислиш, има кой да стопли - по ...