-     А нещо за варварите? – императорът погледна двамата консули, удобно разположили се в креслата насреща му. Беше им разрешил да седнат, защото ежедневният доклад му хареса. Пък и бяха негови стари приятели – ако императорът може да си позволи подобни плебейщини…

-     Да, ваше имперско величество, има пак някакви варвари – каза единият – Появили се преди месец, превзели два града в Далмация. Но оттогава нямаме вести за тях. Никаква информация от префектите там. Значи са се изтеглили на изток…

-     Или на юг – каза предпазливо вторият.

-     И какво е това ново племе? – попита императорът, оглеждайки сочната робиня, която вееше над главите на консулите. Имаше си цял харем, поддържаше две елитни аристократични любовници, официално и съпруга държеше в двореца, но малко разнообразие… От интерес…

-     Май ги наричат готи… И още нещо там… - каза предпазливо първият.

-     Ост ли, вест ли, а може норд или зюйд – доуточни вторият…

-     В едно писмо на военачалника Мавродий се споменаваха талалеи, а в друго говореше за някакви беси… Много племена, много диваци, ваше императорско величество…

Императорът откъсна поглед от знойните гърди на робинята и попита:

-     А някаква информация за плановете им? На тия там… Варварите…

Двамата консули се зачудиха къде е вперил поглед императорът, после се сетиха отде иде прохладата над главите им и се върнаха при въпроса:

-     Засега няма нищо тревожно, ваше императорско величество. Не са идвали пратеници, нито търговци са минавали насам, а нашите информатори отдавна не са се обаждали – каза първият.

-     Пък и надали има нужда от тревога – подкрепи го вторият – Диваци! Ето, ваше императорско величество…

Императорът погледна с леко отвращение свитъците, които лежаха на масичката.

-     Какво е това?

-     Нашите специалисти са направили сравнителна характеристика на варварите. За база взехме нашия брутен вътрешен продукт, нивото на производство, индекса на развитие на империята. И сравнихме с данните за варварите…

Императорът се заинтересува.

-     И?

-     Просто няма място за сравнение. Брутният им вътрешен продукт не подлежи на изчисление. Просто го няма. Данни за него също. Търговските им връзки са мимолетни – каквото ограбят, това притежават. Индеексът им на развитие е фикция – учените ни няма на какво да се опрат, та да го изчисляват…

-     Казано направо – завърши вторият консул – историческа перспектива пред тях няма. Племе, военизирано, живеещо от грабеж, не живеещо в градове, непознаващо дори писменост,от математиката познаваща само много и нищо…

Зад гърба му нещо изтрака. Тримата впериха погледи към подредените пред завесата столове. На единия от тях се беше разположил грамаден мъж, подпрян на меча си, с който току-що бе драснал по пода. Истински дивак – целият в кожи, с висяща на колана брадва, с голям шлем, а отпреде му блестеше очукан щит. Кога е влязъл, защо чакаше там – никой не разбра…

-     Тоя какъв е? – попита императорът двамата зяпнали консули.

-     Вождът на готите Андартий – каза излезлият иззад гърба на варварина дребен човечец, истински римлянин поне по облеклото – Любопитен беше да види как работи управлението на империята…

-     Ти пък кой си? – учудено попита императорът.

-     Венезий – леко наклони глава човечецът – Преводач на Андартий…

-     И какво иска тоя варварин? – попита отново императорът, докато смаяните консули се оглеждаха накъде да избягат.

-     А, нищо… Каквото иска – сам го взема. Рим вече падна, готите грабят всичко нужно им, а той просто любопитства. Нали са младо племе, варварско – учи се…

-     Как така – Рим падна? Рим е велик, господар на света, а тези варвари… Ни брутен вътрешен продукт, ни търговски връзки, нито… Абе, далеч са от нашата цивилизация…

-     Те не го знаят… Нито имат понятие за науките и термините. Далеч са от всякаква теория. Деца на времето – търсят нужното им, заграбват го, завладяват харесалите им се земи… - обясни преводачът.

-     Не може така! – изправи се най-после първият консул – Има си закони, има си правила, има…

Главата му се търкулна по пода, завършвайки:

-     … историческо развитие…

Вождът на готите отиде до втория консул, избърса меча в тогата му и го погледна очакващо. Оня падна на колене. Готът удовлетворено кимна и се обърна към императора…

-     Хм… - прокашля се преводачът.

Императорът разбра, свали короната от главата си и я подаде на гота…

Така се извършват историческите събития – в противоречие с историческите, икономически, социални и каквито там правила и закони. Което прави живота интересен. Най-вече за ония, които само четат за него