24.09.2009 г., 12:02 ч.

Великият Могал - 4 

  Проза » Разкази
1378 0 5
6 мин за четене
На другата сутрин, още в ранни зори Анаркали се молеше, пред оракула. Молбата й беше една единствена - какво ще се случи с нея и принца. До нея седеше сестра й, поглеждайки към нея, я попита:
-Какво е предсказанието?
-Означава, че сърцето ми е разбито. Нека светът никога не види болката, стаена в него!
-Какво се е случило с теб? Не се ли страхуваш от самотата? Всички питат за теб! Ела!
-Не! Страхувам се, че светът ще прочете съкровените ми мисли по лицето ми.
В същото време се появи Бахар, казвайки: - Никой не може да спре злите езици, какво знаеш ти за дворцовите интриги? - засмивайки се, прегърна майката на Анаркали. Те я приеха и поканиха да седне до тях. Старата жена помоли Бахар да взима дъщеря й, от време на време, и да я води в двореца. Лицемерната слугиня на императрица Йота, каза:
-Анаркали, колко е хубаво новото ти име!
-Както и, Шама, което означава "Пламък".
-Щом си пламък, защо се страхуваш от пеперудите?
-От какви - пеперуди?
-От мен например, защо не се присъединиш към с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селена Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??