Жегата, която се беше надвесила над Огнена Земя  я беше превърнала в същински огнен Ад. Още нямаше обяд и все пак температурата навън беше поне 40 градуса.  Лятото беше дошло преди около 20 дни и от тогава температурите през деня не бяха спадали 35 градуса. Според гадателят Аурелис това щяло да бъде най- топлото лято от хилядолетия насам, но все пак всички жители на Огнена земя се надяваха стария гадател да греши, защото ако предсказанието му наистина се беше сбъднело това значеше само едно – глад. Лятото беше времето, когато жителите на Огнената скала най-много се нуждаеха от дъжд за да могат посевите и да поникнат и да изкарат по – добра реколта. Последните няколко години бяха изключително слаби и много хора не прибраха никаква реколта. Заради изключително топлото време всичката и реколта беше изсъхнала и те бяха обречени на глад.Тази година не се очертаваше по по – различен начин. Реколтата тъкмо бе поникнала и вече беше започнала да изсъхва заради високите температури.

Лейла вървеше тихо по запрашеният път и само от време на време спираше за да изтрие потта от челото си. Прибираше се от река Хосе. Ходеше там всяка сутрин за да напълни колкото се може повече вода. Заради жегата нивото на реката всеки ден намаляваше и Лейла знаеше, че скоро и тя ще пресъхне. Тя погледна нагоре и се загледа в слънцето. С един бърз поглед разбра, че вече идва обяд. Трябваше да побърза за да приготви отварата за Еке. Треската го мъчеше вече трета седмица и тя трябваше да му дава отварата, която му беше предписал лечителя Бое по три пъти на ден. Имаше моменти, в които малкото дете не можеше нито да говори, нито да се надигне от леглото. В някои мигове Лейла дори си мислеше, че сина и никога няма да успее да пребори болестта, която беше свалила и убила много по-силни от него. След като Еке се беше разболял преди три седмици всички нощи на Лейла бяха станали безсънни. Тя си почиваше само около обяд, когато жегата беше прекалено силна за да се прави, каквото и да било друго. В последните няколко дни Еке беше станал още по – слаб и бълнуванията му се бяха увеличили, но въпреки всичко Лейла знаеше, че Еке щеше да се оправи. Нямаше да му позволи да умре. Нямаше да си позволи да го загуби, както загуби Мейдън.Еке трябваше да се оправи, защото той беше единственото важно в живота на Лейла. Нищо друго нямаше смисъл за нея освен той. Лейла не можеше да си представи живота без него. След като беше загубила Мейдън, Еке беше единствената светлина в живота и, единствената причина да продължава да се бори. Ако него го нямаше, по – добре и нея да я нямаше.

Лейла вървеше, а жаркото слънце я следваше като огнен спътник. Лейла се огледа около себе си и чак сега разбра колко е пусто около нея. Навън нямаше никой освен нея. Слънцето беше изпратило всички по домовете и. Изведнъж нещо изсъска в краката и и тя се изплаши. От внезапния уплаа  леко подскочи и изпусна кофите с вода. След това отново погледна към земята и видя една тъмно черна змия, която се беше надигнала и и съскаше. Лейла леко се отмести, а змията я проследи с поглед. След като мина по – назад успя да види змията по-добре. Шаманите на Огнена Земя наричаха този вид  “vergus Morgulis” или “Дъщеря на Дявола”. Според тях това беше най- отровната змия, която пълзеше по земите на Великото Кралство. Отровата и била способна да умъртви човек за по-малко от минута, а след като го направи змията си устройвала пир. Всъщност този вид змии бяха една от причините жителите на Огнена земя да намаляваха всяка година. Според лечителя Аурелис тези змии убиваха най – малко по 20 души на година, но според старите жители на Огнена земя хората, които змията умъртвявала годишно са били  много повече. Колко точно души убиваше на година никой не можеше да знае, защото тя беше “добър убиец”, който успява да прикрие следите си.Едно беше сигурно, ако Лейла не направи нещо скоро може да стане една от жертвите на vergus Morgulis. Уплахата в очите на младата жена се четеше от километри. Тя се опита леко да се отмести назад, но сякаш не можеше. Сякаш някаква сила я държеше на едно място и не и позволяваше да направи и крачка. Лейла се отмести малко назад с неимуверни усилия , хвърли един бърз поглед наоколо и забеляза камък, който беше на около 2 крачки от нея. Ако досега две крачки и се струваха нищо, то сега и се струваха сякаш са дължината на цялото Велико Кралство. Змията се надигна още повече като в момента може би големината и стигаше почти до гърдите на Лейла. Лейла настръхна. Сети се за онзи момент, в който дядо и и беше казал, че когато смъртта е толкова близо ти спираш да чувстваш, каквото и да било. Всички твои чувства, всички твои емоции, всички твои болки – всичко просто изчезва. В момента Лейла се чувстваше точно така. Беше сигурна, че това щеше да бъде поледната и минута живот. Змията свали качулката, която беше отворила и леко се снижи. Сякаш преминаваше от атака към защита. Страхът в Лейла се надигна и достигна връхно ниво. Тя не знаеше нито какво да мисли, нито какво да прави. Змията се изправи отново и сякаш показваше, че това ще бъде последния и ход. Лейла притвори очи и мислеше, че вече всичко е свършило.  Изведнъж чу изпъване на лък и изстрелването му. След това не помнеше нищо.

…