zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
65 6658
31.12.2010 г., 12:05 ч.

Весьо 

  Проза » Разкази
2051 0 34
7 мин за четене

ВЕСЬО

 На чичо ми

 Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургона.

 - Айде бе, Весьо, да му еба майката. Нали уж по-рано...

 - Виж к’во е навън.

 - Още вчера ти казах, че внучката има...

 - Ти к’в човек си, бе? Преди три часа съм тръгнал...

 - Три часа! Преди пет трябваше да ме смениш! Как не намериха някой свестен, бе? - Иван облече шубата. - Все алкохолици. 

Весьо пламна:

 - Ей, дърто, мери си приказките!

 - Няма да ги меря, още утре ще говоря с шефа.

 - Ай, сиктир, бе! Долен комуняга - присви очи и го погледна със злоба - като преди а? Да наковем пред началника. Аре сега си пази строежа, аз изчезвам - отвори вратата с яд.

 - Чакай! – понечи да го спре.

 - Чупкааааа - блъсна вратата след себе си и потъна във виелицата.

   Вятърът го заблъска в гръб - подтичваше, хлъзгаше се, залиташе, падна няколко пъти... Помисли си, че ако излезе на околовръстното, е най-пряко да се прибере. Обиколи последния блок и излезе на голото. Приведе се, за да устои на вятъра. Нагази в пряспа и потъна до кръста.  Извъртя се и опита да се измъкне. Вятърът го огъна, потърси опора с ръцете си. От тежестта на тялото му, ръцете потънаха до раменете, зарови лице в снега. Вдигна глава, изплю се и пое дълбоко въздух.  Режещият студ  проникна и се впи, паниката го полази  „Като нищо ще си остана тук, няма кой да ме потърси..." Страхът впрегна сили и хъс - измъкна се. Нямаше как да се прибере - или се връща на строежа, или... в Бюджека. 

   Тръгна към Бюджека. Знаеше каква физиономия ще направи жена му, като го види... Не му пукаше, пък и беше свикнала. Израснаха с Бюджека. Турчин, ама верен, по-верен от всички, които му се драскаха за авери, когато беше с мангизи. В една година се ожениха и се кротнаха за няколко месеца, но после пак, както си знаят - кръчми и запои до откат. Гюлбието и до сега си го търпи, ама неговата, още на третата година подаде молба за развод. После, когато срещна Краса, акъла му се взе - каква жена! Покрай нея се заседя вкъщи, даже се скараха с Бюджека и около година нито се търсеха, нито се виждаха. През какво ли не минаха с Краса...? И двамата работеха в завода, там се запознаха. Точно изтекоха майчинските и Краса щеше да се връща на работа, когато алчните копелета докараха завода до фалит и го затвориха. Дъщерите бяха на 3 и 5. Закърпваха положението, докато плащаха от борсата, но после...  Вече като нямаше накъде, взеха заем от роднини и Краса замина за Гърция. Още към края на първата година се видя с пари и го заеба. От там нататък, петнайсет години всичко за децата - ожени ги, купи им по един апартамент и върне ли се в България - при тях. След Краса оскотя, запусна се, изчукваше отвреме-навреме някой верек, но до там - бекярски живот. Съживяваше се, когато чуе, че Краса се прибира в България - обличаше чисти дрехи, на два дни се бръснеше. Надяваше се, че ще го потърси, но все си оставаше с очакването. Минеше ли седмица от пристигането ù, започваше да обикаля местата, където може да я срещне. После случайно научаваше, че си е тръгнала и всичко тръгваше по старому.  Дъщерите му изобщо не се сещаха за него, срамуваха се, че им е баща. И как няма - приличаше на просяк.  Запуснат, мръсен, вечно без работа и пари. „Само тая зима да изтикам и на моята улица ще изгрее слънце" 

   Весьо извърна глава, издуха се и изтри ръка в шубата. Беше пред Бюджека - бръкна от вътрешната страна на портичката и дръпна резето. Само в кухнята светеше - похлопа на прозореца. Пердето се дръпна и подпухналото лице на Бюджека се ухили.

 - Влизай, брат, влизай! – тупна го по рамото и затвори след него.

 - Голям студ! Вкочаних се...

 - По новините казаха -17. Ами ти къде...

 - От строежа. Щях нощна, ама оня дъртия гьотверен... Малко остана да му отпера един. Теглих му една и си тръгнах - застана пред печката и разтърка ръце.

 - Ей, мама му стара, голям кибрит си! Има да ми пили сега шурея... К’ви молби бяха, докато  те намърда там. И сега? 

   Весьо въздъхна и седна:

 - Пак глад, че може и да не ми платят за двете седмици. Трябва да изкарам някак до края на май. После си оправям положението.

 - Да не изскочи нещо...

 - Като му дойде времето...

 - Ти от мене ли...

 - Ей, Бюджек, като женска си, да му еба майката "Мъж искам, сега го искам!" - удари голяма глътка и тръсна глава. - Тая от новата ли е? Дъх има някакъв...

 - Дъртия нали ходи на зеленчуковата борса да отбира от брака.

 - Е, и?

 - Банани, от тях смърди.

Весьо отпи, погледна нагоре и примлясна:

 - Ако не беше казал... иди, че се сети на к'во блъска. 

 - Пак ще я изпием, ама не е там работата. Един комшия ми даде акъл да сложа степче кайсия.

 - Ще сладни бе, Бюджек.

 - Няма, на 10 литра половинка. Миналата година така оправил неговата.

 - И сега, вкъщи, а?

 - Заземиха обекта, падне ли под -5, разтворът замръзва. Разправяй сега откъде изскочи заекът.

 - Кольо от Червената пръст.

 - Иманяра ли, бе?

Весьо кимна и зарови вилица в туршията.

 - Ти пак ли му се върза? Копа му като роб преди 2 години за стотачка, пък той хиляди... 

 - Тогава имаше ортак, сега аз...

 - Хиена като него и голтак като теб?

 - Може и да е хиена, ама тоя път с мен ще дели, опекъл съм си работата.

Нещо в тона и погледа на Весьо накара Бюджека да му повярва:

 - Ами, дай Боже! От сърце ти го пожелавам, брат - въздъхна с усмивка и напълни чашите. - Наздраве и дано да стане както го мислиш!

 - Наздраве! Ще стане, всичко е опечено, само време да даде. Много пара ще падне, много - Весьо се загледа в огъня на печката. 

 - Колко горе-долу?

 - Към милион...

 - Ехааа...

 - На човек и говорим за евро, не за левове.

 - И като те знам какъв си, вече си ги наместил.

 - До стотинка. Оставям си 30 000 - като цар ще изживея каквото ми остава. 30 000 за Краса и дъщерите - стигат им, устроени са. 5 000 за други роднини, ей така с добро да ме помнят. 5 000 са за теб, брат, ако са малко, ще кажеш колко още. 500 на аверите, да се почерпят за мое здраве. Всичко друго - заби поглед в шарките на мушамата - всичко друго ще даря на България. Малко от малко да се оправи положението, да му посветне на народа. Каква България беше, каква стана...

 - Весьо, брат, все се чудя как може да си такъв?

 - Какъв?

 - Може да си пиянде и развей прах, ама тая твоя честност направо ме убива. Как може да умираш от глад и една торба цимент да не отмъкнеш като ти падне? Как може да мислиш за хора, които са те отписали и пет пари не дават за теб? Как може да мислиш за държава, която те докара до просешка тояга? Как може...

 - Бюджек, може да се свивам в леглото от студ и глад, ама съвестта ми ме потупва по рамото доволна. Пък държавата не я мисли - държавата са ония тъпанари, които си разиграват коня и мачкат наред. И те като предните ще си намерят майстора, ще дойдат други и на тях някой ще им види сметката. Държавата е мащеха, брат, а България... тя е майчица - страда, боли я, но милее и обича децата си. Няма друго, което да струва повече в тоя шибан живот, Бюджек. Щ'ото, като задрънчат буците пръст по дървеното пардесю...

   Вятърът беше утихнал. Снежинките се рееха на едри парцали, заиграваха се около мъждивата светлина на уличните лампи, премрежваха ги и плавно целуваха земята. Всичко беше чисто и бяло.

29.12.2010

 

© Силвия Райчева Сеймира Дони Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Румен, благодаря!
  • Да, Роси. От ония, незабележимите, които обаче, крепят основата...
    Благодаря ти, Роси!
    Споделяй, Севделин, споделяй! За мен е радост, нали за това ги редим тия думи
  • "- Бюджек, може да се свивам в леглото от студ и глад, ама съвестта ми ме потупва по рамото доволна. Пък държавата не я мисли - държавата са ония тъпанари, които си разиграват коня и мачкат наред. И те като предните ще си намерят майстора, ще дойдат други и на тях някой ще им види сметката. Държавата е мащеха, брат, а България... тя е майчица - страда, боли я, но милее и обича децата си. Няма друго, което да струва повече в тоя шибан живот, Бюджек. Щ'ото, като задрънчат буците пръст по дървеното пардесю..."

    Мъдрец е бил чичо ти... Много хубав разказ, Силви!

  • Не е възможно да познаваш чичо ми, или...
    Благодаря, че намина, Севделин!
  • КОНСТАНТИН, благодаря !
  • Страхотен разказ.
  • СЕСИ, благодаря!
    ДОНКО, благодаря!
    Поздрави!
  • Хареса ми и този твой разказ! Не съм много по дългите коментари, само ще ти кажа, че имаш шест от мен!
  • Много хубав разказ с неподражаем стил!Поздрави!
  • СЕЛВЕР, благодаря!
    ДАНИЕЛ, благодаря!
    АНИ, благодаря!
    МОЙРА, благодаря!
    Поздрав!
  • Неподражаем стил...
  • Някой, който се е разбрал със себе си и е съхранил душевния си мир по своему.
    Хубав разказ.
  • Привет! Разказът ти много ми хареса, прочетох го с удоволствие на един дъх. Има нещо Йовковско в героя ти, Весьо, малкият, невзрачният, "недодяланият" бедняк, който е способен на високо-блгородни постъпки, чувствителен е. Образът му излъчва нравствена красота, честност, почтенност. Животът го е направил груб и небрежен, но любовта към Краса го "преражда", той спира с пиянството, започва да се труди, връща се към "праведния живот". В повествованието ти има и нещо Елин Пелиновско... този критически реализъм, но и същевременно актуално до болка... Семантиката пада на Весьовите думи за Държавата и за България. Изключително оригинален и ценен разказ!
  • МАГДАЛЕНА, благодаря!
    ПЕТИНКА, благодаря ти!
    Прегръдка
  • Можеш го писането, мацко*!
    Можеш го!!!
  • самобитно, вълнуващо...
    с чудесен завършек.
    Браво, Силвия...чудесен разказвач си.
    сърдечен поздрав.
  • РУМЯНА, благодаря!
    БОРОМИР, благодаря!
    ИЛКО, благодаря!
    Поздрави!
  • Хареса ми. Хубаво написано. ... ПОздрав!
  • НЕЛИ, благодаря!
    АНТОАН, благодаря!
    Прегръдка
  • Много си добра, Силви, просто е удоволствие да те чете човек!
    "И не измират бе, тия с чистата съвест! Да им се чудиш как оцеляват.." - дочуто в една кръчма
  • ДИ, благодаря!
    ИВАЙЛО, благодаря ти! Щастие и благодат през 2011!
  • Силве, за много години. Сгуших се край словото ти...
  • насълзи ме!
  • ТЕОДОРА, благодаря!
    АНТОНИО, благодаря!
    ВИОЛЕТА, благодаря!
    БЕЛЛА, благодаря!
    ЛЮБОМИР, благодаря!
    Поздрави

  • Поздрави Силвия,четейки нещо ме стисна за гърлото...!!!Въздействат творбите ти!!!Благодаря!!!
  • Хубаво пишеш! Спорна и щастлива Нова година!
  • Нали знаеш, че Бюджек или Биджек/ ако е правилно, както в нашият край/ означава,дребен,нисък човек/. Героят ти не е никък "нисък". Има и много по- ниски човеци - " без пороци " , но с изцапани души.Поздрави и ЧНГ.Поздрави на Варна от Шумен!!!
  • ПЛАМИ, благодаря!
    ВОДОЛЕЯ, благодаря!
    СТЕФЧЕ, благодаря!
    БЕЗЖИЧЕН, благодаря!
    ПЕТЯ, благодаря!
    ВЕСИ, благодаря!
    ИВОН, благодаря!
    БЛАГОДАТНА И БЛАГОСЛОВЕНА 2011!
  • Честита Нова Година, Силви!Хубав разказ!
  • Весели празници, Силве!
  • Толкова хубаво пишеш. А и символът във финала е интересен.
  • "...ама съвестта ми ме потупва по рамото доволна." Едни такива делнични истории, а героите-огън! Много ми хареса, Силве! Честита и богата Нова Година!
  • "Държавата е мащеха, брат, а България... тя е майчица..."
    Поздрав!

    И ВЕСЕЛА!
  • Дълбоки корени има българинът - полети и падения... Накара ме да се замисля, Силвия!
    Весела и щастлива Нова Година ти желая!
Предложения
: ??:??