Здравей Теди.
Дълго мислех как е най-правилно да се обърна към теб. Защото за мен има толкова много недоизказани неща между нас. Много неща, които имам нужда да си кажа с теб, но и да чуя какво ти ще ми отговориш. За съжаление комуникацията помежду ни изчезна, което ме измъчва постоянно.
Затова пиша едно дълго писмо.
Надявам се тук да успея да ти кажа нещата, които не успях за кратките ни срещи, разговори и писма. Съзнавам и много мисля върху всичко, което се случи това лято, за тези четири месеца..., за тези две години, в които те познавам. Непрекъснато мисля и за грешките, които съм допуснал, и за нелепия начин, по който се развиха нещата. Не съм същият откакто си тръгна. Мислех, надявах се да получа шанс, да те накарам да се усмихнеш и прегърнеш в мен отново.
Вслушах се в думите ти. Направих неща, които преди бяха немислими - отидох на психолог, търсих те, без да получа отговор, преглъщах хладното мълчание, но не спрях нито за миг да мисля за теб, за теб и Божидара. За мен сте едно ...