Мира се появява след около час и обсипва Надя с куп въпроси:

– Виждаш ли замъглено? Имаш ли зъби да ти се клатят? Колко пръста ти показвам?

Надя я гледа озадачено и аз се обаждам.

– Отговаряй, има обмяна на флуиди с медицинска змия напоследък. Станала е експерт.

Мира ми хвърля възмутен поглед и веднага ми го връща:

– На нея пък и взеха книжката, защото караше къркaна.

Надя се разсмива доколкото може:

– А на мен ми мърмореше за една магистралка...

Мира я поглежда с нескрит интерес:

– За кокаин ли говориш? Толкова готино ли е, колкото казват?

– Я тръгвайте и двете към колата – обаждам се аз.

Двете си смигват и аз размахвам пръст:

– Надя, ако и дадеш да пробва, ще ти подредя така и другата буза.

Мира кара с 5 км в час и имам чувството, че ще заспя. Накрая все пак се домъкваме до вкъщи. В асансьора трите нахлупваме еднакви бейзболни шапки, както обясни Мира били бонус към някакви торти.

– Глави долу – командвам аз при отварянето на вратата на асансьора.

Трябва да се отърва от тази камера, почвам да се чувствам като в Биг Брадър.

Заформяме вечер по женски. Не оставям Надя да се надруса, но за сметка на това напълно умишлено я напивам. Нека поне за момент да забрави. С Мира се лигавим на по една чаша и си говорим. Накрая Надя заспива на дивана и аз я завивам. С Мира си оставаме при нея, след това което изпи и топ не може да я събуди. Към 10 вечерта някой звъни на вратата, с домофон сме и решавам че е някой комшия. Отварям без да погледна и се оказвам срещу Галя.

– Здравей, мама тук ли е?

– Да, влизай. Само че спи.

– Добре ли е?

Поглеждам жената срещу мен, Галя изглежда остаряла с 20 години. Защо винаги порастването толкова много боли...

– Всичко е наред. Просто пихме по едно, тя беше уморена и заспа.

– Звънях и, но телефона и е изключен. Отидох у баба и като не я намерих, се сетих за теб. Кристиан ми даде адреса.

– Сигурно просто му е паднала батерията на телефона. Ела, влизай.

Мира ни поглежда и аз казвам:

– Това е малката дъщеря на Надя.

Мира не знае какво се е случило, Надя изрично ме помоли да не и казвам. Тайните на децата са си техни. Малко по-късно тя си тръгва и аз казвам на Галя:

– Хайде да лягаме, утре трябва да ставам рано. Ако не ти се спи, пусни си нещо, не ми пречи да спя.

Тя се свива до мен и започва да щрака нещо на телефона си. По едно време се обажда:

– Алекс?

– Да.

– Може ли да те питам нещо?

– Да.

– На времето, когато ми купи хапчето, как разбра?

Усмихвам се в тъмното.

– Ами на твоите години правех същото и лъжех по същия начин.

– Толкова ли е лесно? Правил си го и знаеш какво ще направи другия?

– Обикновено да. Какво те мъчи?

Тя замълчава за дълго и после казва:

– Той ми каза, че сама ще поискам да остана с него. Аз му казах, че ми е писнало и сме дотук, а той ми каза че ще се върна, знаел го.

– За мъжа с когото си била ли говориш?

– Да. Беше толкова уверен.

– Когато си по-възрастен е лесно да манипулираш другия.

– И кака каза същото. Тя разбра и каза на мама и Алексей. И мама... тя се обади на жената на... И аз се уплаших, той щеше да ме убие. И дойдох тук.

На Надя определено не и е било весело тази седмица.

– Нищо няма да ти направи, само те е плашел.

– И daddy каза така. Каза да говоря с мама и да си отидем във вкъщи. И да не се сърдя на кака.

Тя използва английската дума за тати и аз я погледнах:

– Алексей ли?

– Да. Той не можал да се свърже с мама и ми се обади. Много се беше притеснил. И аз тръгнах да я търся.

– А баща ти къде е?

– Излезе по някаква работа. Каза, че не знае къде е мама. Снощи, след... Исках да отида с нея, но тя ме накара да остана при него. И аз се обадих на daddy и той днес каза, че цяла нощ си говорили и изведнъж, когато и се обадил след няколко часа телефона бил изключен. И той се притеснил.

– Не е трябвало да му казваш, че баща ти е ударил майка ти, Галя. Това си е между тях.

– Не, не е. Не може да я удря. Той е свикнал тя да му отстъпва за всичко. Него го интересува само какво мисли той. Аз съм виновна, че съм отишла с по-възрастен, но неговата приятелка може да е колкото мен. Daddy не е такъв. Вчера, когато мама му каза за... за болницата, искаше веднага да долети, а той има фобия от самолети. Дори до Русия ходи с кола и влак. И сега не се успокои, докато не му пратих снимка на мама. Мислеше, че татко не ме е пуснал да я намеря.

Хъмм, Алексей определено ме изненадваше.

Сутринта се изнизвам много рано, имам много работа. Целия ден препускам насам-натам и се прибирам чак към девет. Отварям вратата и побеснявам:

– Какво по дяволите правиш тук?!

Надя ме поглежда виновно, а Борил вдига рамене:

– Дойдох да видя Галя.

– Ако след 30 секунди още си тук, звъня на Драшев че ме заплашваш.

– Добре де, стига си викала. Просто дойдох да си видя детето, което простата ми жена осакати.

– Броя до 5, Бориле и не се шегувам.

Явно изглеждам достатъчно вбесена, защото той най-накрая се омита. Харесвам и Надя и Галя, но няма да си загубя работата заради семейните им истории.

Надя ме поглежда и аз свивам рамене:

– Съжалявам, но не може да идва тук и го знае.

– На мама просто и е чудно как му викаш – обажда се Галя.

Поглеждам озадачено първо Галя после Надя, не съм му викала. Така де, аз под викане разбирам скандал, това не беше скандал. Е, може би малко скандалче.

Галя ми се усмихва:

– Не бях виждала някой да се стряска на татко, освен баба и кака.

Ани?! А стига бе. Това пък никога нямаше да го предположа, никога не съм я чувала за толкова години.

Надя продължава да ме гледа. Разбирам я. Изпитах същото когато видях Андрей да простира дрехите на новата си жена. Стоях, гледах го и се чудех, как по дяволите го е накарала да направи нещо, което 20 години аз не успях. И ме заболя, че беше добър за чуждите и лош за нас с Криси. Сега Надя изпитваше нещо подобно. Аз бях зарязала Борил, после го бях направила на глупак, като отидох при Драшев, а сега просто го бях изгонила от къщата си. И той гък не ми казваше. А нея я беше ударил, защото се беше опитала да защити детето си...