Лежах на дивана и гледах мъжа до мен, никога нямаше да си го призная на глас, но наистина ми беше хубаво да го усещам до себе си, много хубаво. И това след всичко, което ми беше причинил. Голяма шматка бях, идваше ми сама да се гръмна.

Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:

– Ако друга жена ме беше изработила така, наистина щях да я убия, Алекс. Не се шегувам. Теб обаче... Но никога не съм очаквал точно ти да ме изиграеш толкова долно. Вярвах ти.

Свих рамене:

– Трябваше да работя нещо, Бори. Ти не ми остави избор.

Той прокара палеца си по устните ми:

– Не се прави така, знаеш го. Не прецакваш своите...

Отдръпнах лицето си от ръката му.

– Нямах избор, Бори. Потънала съм в заеми, щях да загубя всичко ако не вадех достатъчно пари.

– Можеше да работиш при мен.

– Ти ми отказа за Надя!

– Стига Алекс, не се прави на глупава.

Погалих го с пръст по гърдите:

– Познаваш ме, Бори. Знаеше, че няма да дойда да ти се моля.

– Заряза ме гадно, Алекс, имах да си връщам. Но не съм предполагал, че ще забъркаш такава каша. Добре, че бях три месеца в Щатите и с времето ми мина яда, защото наистина исках да те нарежа на парчета, когато научих. Никой ли не ти каза, че Драшев ме мрази в червата защото го пребих на времето? Свалях жена му, той ми се изрепчи и аз го смлях от бой на един паркинг. После той се опита да ми го върне и го наритах още. Знаеш ли, че разправя че си плакала и си го молела на колене да ти даде работа, защото нямаш какво да ядеш. В неговата компания разправял и други неща, с подробности. Как си му се натискала и накрая те изчукал, колко ти харесало...

Зяпнах и Борил сви рамене:

– Какво, не вярваш ли? Питай Яна. Навсякъде те дъвчат. И мен заради теб.

– Нищо от това не е вярно!

– И на кой му пука? Аз съм глупака, ти си курвата, а Драшев е умника който ми го е начукал. Точка.

Замълчах и той ми се усмихна:

– Какво, изясни ти се защо не ти се обадиха от СОТа, че съм в апартамента ти и защо никой не дойде?

Не казах нищо. Драшев наистина ме беше хвърлил на вълците. Нямаше начин да не знае, че Борил е в апартамента ми. Имах скрита камера над входната врата и безшумна аларма вътре вързани към СОТ. Но незнайно защо никой не ми се обади, че някой е влязъл. Явно Драшев се е надявал Борил да е толкова побеснял, че да ми свети маслото и той да се отърве от него веднъж завинаги. Драшев се беше постарал да нагласи ситуацията, доколкото е можал. Приказките му за мен, това че ме остави без охрана, всичко беше направено така, че да провокира Борил. Всички знаеха, че той става много агресивен когато му падне пердето. Убил ме пиян в пристъп на гняв, никой нямаше да е учуден. Въздъхнах на ум. Боже, трябваше да пия едно. Станах от дивана и изведнъж ми прималя и просто седнах пак. Борил се надвеси над мен:

– Какво ти стана? Добре ли си?

– Всичко е наред, просто ми причерня за момент.

Изправих се отново, корема ми се разбълника и аз с усилие потиснах гаденето. Подпрях се на стената и започнах да дишам дълбоко.

– Какво ти става, Алекс? Зле ли ти е?

Поклатих отрицателно глава без да казвам нищо. След няколко минути успях да се успокоя.

– Всичко е наред. Трябва да пийна нещо, ти искаш ли?

Сипах по малко уиски и изпих моето на екс. Борил седна на дивана:

– Какво ти стана одеве?

Отпуснах се до него.

– Нищо, просто осъзнах какво е очаквал Драшев да се случи.

Той ми се усмихна:

– В игрите без таван правила няма. Трябваше да си го разбрала досега. Къде ти е другото уиски, като те гледам ти трябва още едно голямо...

Кимнах към кухненския шкаф и той стана да вземе нова бутилка. Сипа и ми подаде чашата, но ръката ми трепереше и той я хвана:

– Другият път като решиш да ми правиш на пук, мисли повече коте, щото самосвали много по пътя.

Погледнах го и не казах нищо, просто глътнах уискито на екс. После си сипах още едно, но той ми взе чашата:

– Стига толкова, хайде да си лягаме. Може ли в спалнята, тоя диван ми е къс.

Отварям очи и... Боже, имам дежа ву... Борил се е подпрял на лакът и се е надвесил ухилен над мен:

– На домакинския стадион е най-добре, нали мило? – и се протяга като преял котарак.

Отмествам очи от самодоволната му физиономия, поглеждам си часовника и зяпвам, минава осем сутринта.

– По дяволите, къде ми е телефона? Не съм чула алармата. Имам среща след малко, няма да успея. Да му се не види, как не съм чула скапаната аларма... Виждаш ли ми телефона някъде?

– Снощи го изтърва и се счупи, не помниш ли? В хола е.

Мамка му, бях забравила.

– Дяволите да те вземат, Бориле! Какво ще правя без телефон?!

– Що аз да съм виновен? Ти се дърпаше насам-натам.

– Аман от пубертетските ти истории, как можа да ми настъпиш телефона, какво ще правя сега...

– Вземи моя де, какво се тръшкаш толкова.

– Да не мислиш, че знам номера наизуст!

– Добре де, дай, ще сменя сим картите.

Замъкнахме се в хола. Борил се оправи с размяната и аз се обадих в офиса си и казах, че съм катастрофирала извън града и не знам кога ще се прибера, да се извинят на клиента. Не ми се ходеше на работа. Еб*х ти и ситуацията в която се бях насадила.

Той ме погледна и се протегна:

– Хотела предлага ли закуска? Гладен съм. Снощи му изхаби горивото на мотора, трябва да го заредиш.

Вдигнах му дънките от земята и ги метнах върху краката му:

– Тръгвай си. По-бързичко, че трябва да излизам.

Борил стана сериозен:

– Трябва да говорим.

– За какво?

– Ще ми помогнеш да изпързалям Драшев. Той ще играе на търг за стария хотел в центъра, ще разбереш цената, която ще предложи и ще ми я кажеш.

Поклатих отрицателно глава:

– Не! Нито мога да го направя, нито искам. Няма да се бутам между вас. Оправяй си се сам.

Борил ме погледна:

– Ти въобще разбираш ли какво направи, Алекс? Осъзнаваш ли колко е сериозно? Жена ми стана и отиде при най-големия ми враг. Дори да оставим настрана факта, че това ме прави да изглеждам изключителен глупак, ти знаеш прекалено много неща. Неща, които могат да засегнат и други хора. Нали не мислиш, че някой ще си прави труда да се договаря с теб? Положи всички усилия да се набуташ в играта, е вече си в нея и няма мърдане. От тук нататък ще правиш точно каквото ти кажа без да мрънкаш. Ще ми помогнеш да го ужиля и всички ще спим щастливи.

– Не!

– Ще правиш точно каквото ти кажа, Александра! Разбираш ли какво ти казвам?

– Няма.

– Ако си искаш задника цял, ще ме слушаш. И съм абсолютно сериозен, Алекс.

Погледнах го, сериозен си изглеждаше. Свих рамене:

– Не мога да го направя,просто не знам как.

– Ще измислиш нещо, ти си умно момиче. Е, поне през повечето време.

– На Мата Хари ли ти приличам?

– Не се лигави, Алекс. Нещата са много сериозни и задника ти е на пангара. Моя също.

– И какво да направя, да отида да го питам каква му е офертата ли?

– Ами виж, сдуши се с някой, който я знае или де да знам. Ама ги вземи нещата на сериозно, за да не издухаме супата и двамата с тебе.

Замислям се.

– Кой освен него ще знае цената?

– Не знам.

– Кой знае твоята?

Борил ми се усмихва.

– Много хора, но няма да е тя.

– Ако той знае твоята, можеш ли да предположиш неговата?

– Няма да ти повярва Алекс, не е толкова глупав. Няма да стане.

– На мен не, но на теб ще ти повярва.

– И как ще стане? Той не ти подслушва апартамента, проверих.

– Не, но ми следи компютрите. Ще се направя на невежа и ще вляза в личния ти лаптоп през мрежата на офиса ми.

Мъжът насреща ми застива и ме зяпва:

– Хакнала си ми и лаптопа? Кога?

Вдигам рамене:

– Ядосвах се.

– Продаде ли ме, Алекс?

– Може би трябваше и тогава нямаше да трябва да преживявам това снощи. Но бях такава гъска, че се интересувах само от изневерите ти.

Борил се навежда към мен:

– И какво точно преживя снощи, страхотен секс или много страхотен секс? И си го поиска ти, доколкото си спомням. Аз какво да кажа, направи се на хитра, защото знаеше че няма да ти направя нищо и реши да ми смъкнеш гащите на площада. Само дето не се усети, че Драшев е смъкнал твоите и те изкара евтина курва.

Сещам се за уж неволната грешка „сега си моя“. Зад скъпите картини, доброто образование и ходенето на опера, Драшев явно беше същия задник като Борил. Бях подценила мъжкото его и на двамата. Поглеждам Борил:

– Прав си, направих голяма грешка.

Той ми се ухилва:

– Желязната лейди признава, че е сгрешила? Това е ново. Направи нещо за ядене, наистина съм много гладен.

Правя му сандвичи и кафе и отивам да си взема душ. Влизам в банята, пускам горещата вода и изведнъж отново така ми премалява, че просто сядам на пода под душа. Оставам много дълго време така.

– Алекс, добре ли си?

– Да – отварям вратата на душ кабината, за да си взема хавлията и виждам, че Борил наднича от вратата на банята.

– Наред ли е всичко, цял час си вътре.

– Да. Излез.

Той ми се ухилва и вместо да затвори вратата, влиза при мен. Аз обаче се изнизвам покрай него.

– Стига си се лигавил.

– Проклетийка! Дай едно бигче и хавлия, трябва да се лъсна.

Излиза след четвърт час и аз го поглеждам:

– Няма да заставам между вас, Бори. Намери си някой друг.

Той сяда на дивана срещу мен.

– Знаеш ли защо се проваляш, Алекс? Умна си, но правиш грешката да приемаш, че хората мислят по същия начин като теб. Но повечето хора за разлика от теб имат емоции и се водят от тях, не от прагматизма. Драшев ме мрази и да ми отмъсти, му е по-важно от някакви пари, които ти ще му вадиш, ако ще да са и милиарди.

– Според теб нямам емоции?!

Борил сви рамене:

– Аз поне не съм забелязал. При теб всичко е сделка, даваш-получаваш и толкова. Когато решиш, че си получила каквото искаш захвърляш човека, без повече да се интересуваш от него. Както направи с мен. Използва ме да се отървеш от мъжа си и да си изучиш сина и после ми духна под опашката и опита да се прехвърлиш на руснака, ама явно нещо не ти се е получило. Всички жени сте еднакви, отивате при този с по-големия портфейл. Всички сте курви по рождение. Държите се добре, само когато се отнасят към вас като към кучки, вързани на каишка и редовен бой. И ти си същата като Надя, ама при нея поне ч*кането беше истинско. При теб само в началото беше така, после всичко беше цирк да докопаш парите.

Въздъхвам, понякога живота е толкова абсурден, че чак ми е смешно.

– Не познавах Семьонов, когато заминах за Германия. Почнах да си търся работа, казах на Яна и тя ме прати при него. Не можех да работя в немска фирма, както знаеш не говоря немски. На него му трябваше човек с добър английски и ме взе. Беше ми шеф и толкова.

– Знам за сделките, Алекс.

Това не ми харесва.

– Следеше ли ме, Бориле?

Той ми се усмихва:

– Да кажем, че се интересувах от теб.

– Постъпил си много глупаво. Той ми направи услуга и аз му направих. Схващаш ли?

– Какво им е лошо на офшорките?

– Не знам, ти ми кажи.

– Имаш талант да затъваш в блатото, а Алекс. Защо ме заряза, ако не е заради него? Направи по още едно кафе, приспа ми се.

Ставам да правя кафето.

– Заради клипа. Видях как я гледаш.

– Всичко беше приключило, Алекс. Казах ти го.

Погледнах го в очите:

– Нямаше значение, че е приключило. Важното беше, че се е случило.

– Казах ти, че съм такъв, Алекс. Не мога да стана друг. Опитвам, но просто не мога.

– Не се прави, че не знаеш за какво говоря!

– Ти ме предаде и ме унижи, Алекс. Всеки нормален мъж на мое място щеше да ти скърши врата като на пиле само заради това, а аз не ти казвам нищо и не само това, чудя се и как да ти опазя задника. Но ти ме заряза, само защото веднъж съм сгрешил и съм барнал чуждо. Колко жени правят така, а?

Сложих чашата пред него:

– Изпивай си кафето и се махай. Изключи ли ми камерата?

Борил се ухилва:

– Не, беше ми интересно дали ще хукне да те спасява. Но явно не си му толкова ценен кадър.

Отпих глътка от кафето му.

– Наистина се е надявал да ме убиеш, нали?

– Ти на негово място не би ли? Това е най-лесният начин да се отърве от мен. И да успеех да покрия какво е станало, той щеше да ме държи за топките.

Кимнах.

Борил си взе чашата от ръката ми.

– Този хотел ми трябва, Алекс. Трябва да знам цената.

Въздъхнах:

– Добре. Ще я разберем, няма страшно.

– Какво ще му кажеш, ако те пита защо съм бил тук цяла нощ?

– Не знам, ще измисля нещо. Но не мисля, че ще ме пита. Не и след ровенето в лаптопа ти.

– За лаптопа ще ми трябва време, да ми скрият важните неща. Ще ти кажа когато съм готов. Тръгвам си. Пази се, ако усетиш че те е надушил, веднага ми звънни.

После ми се ухили:

– В колко да дойда да ти изтъркам гръбчето довечера...

Хвърлих един поглед на самодоволната му мутра:

– С теб сме приключили, скъпи. Качеството на услугата много е паднало, не ми трябва вече. Сега изчезвай от апартамента ми.

Той ми намигна:

– Паднало, друг път. Затова свърши толкова пъти... Сериозно, ела утре вечер вкъщи. Само недей с колата, Драшев да не се усети.

Поглеждам го:

– И аз съм сериозна, с теб сме приключили.

– Снощи не мислеше така...

– Бях пияна, правеше ми се, ти ми беше под ръка... Беше просто секс, скъпи. Ще ти се обадя пак, когато ми свършат батериите на вибратора.

Той ме притисна към барплота и ми пусна ръка:

– Ще ми се обадиш много скоро, ще видиш. То си е природа, бе Алекс. Не може да му се противиш, искаш ме. Само да те прегърна и си готова.

Бутнах го с две ръце:

– Мечтай си. Изчезвай вече, трябва да излизам.

Той ми намигна и тръгна да излиза. На вратата се сблъска с Мира, която тъкмо слизаше от асансьора. Тя го погледна безкрайно изненадано, а Борил и се усмихна чаровно:

– Как си, Мирче?

– Ъъъ, добре – на Мира и беше трудно да се отърси от изненадата и да си намери речника и зяпна мен. Аз също и се усмихнах.

– Радвам се, че се видяхме. Чао, дами.