Виенско кафе 2/ 20

Мобилизирала съм няколко познати да разпитват за магазина, включително майка ми и леля ми. Понеже работата изисква дискретност, баща ми не го включваме. Накрая ЦРУ-то донася, че магазина върви сравнително добре и причината да го продават е, че сестрата на собственика е в Канада, намерила им е работа там и заминават за постоянно. Решавам, че го искам. Малкия проблем е откъде да намеря 80 хил лева, толкова искат за стоката, оборудването и наем за един месец. На другия ден оглеждам дискретно колата на Борил, дори да успея да му я взема без да е оплескана с кръвта му, пак няма да и измъкна такава цена. Целия ден си блъскам главата и вечерта ме осенява идея и му звъня:

– Бори, можеш ли да теглиш фирмен кредит като вземеш фирмата?

По погледа му разбирам, че тази мисъл му е хрумнала много преди на мен.

– Защо?

– За да купя магазина.

– Добре, колко му искат 30, 40?

– 80.

– Стига бе, премятат те, на мен ми казаха 40.

– Да, евро.

– Това да не е автосалон, бе Алекс. Колко парцала има, та такива пари.

– Едно яке е 100, 200 лв., какво ти е чудно. Оборудване, наеми...

– Кажи им 20 в брой и другите на вноски.

– Казах, не искат. Някакъв турчин давал цената, но мъжа бил от Атака, затова чакат мен. Ама не вярвам патриотизма му да го спира безкрайно.

– То така не си струва, никога няма да избийш такива пари от там. Откажи се.

Усмихнах му се чаровно:

– Бори, не ме разбирай погрешно, ама дела ми във фирмата и заема дето ти дадох са повече от 80 бона. Знам, че ме обичаш и не искаш да ме ядосваш, така че ще ми намериш парите отнякъде. Дадоха ми 5 дни.

Борил ме зяпва:

– Абсурд, откажи се.

– Няма да се откажа, по-скоро ще ти продам колата. Хайде де, Бори. Моля ти се, искам го. Моля ти се.

Не си спомням да съм се лигавила така, откакто бях на 15.

Той въздъхва:

– Няма, не можеш ли да разбереш? Най-много 20. Има хиляда дупки за запушване, отделно къщата, сметките... Нека малко да си стъпя на краката и ще ти взема в мол, обещавам.

– Поискай от майка си.

– Тя да не ги печата.

– Бори, поискай от майка си. Искам този магазин и няма да се откажа. Тъкмо потръгнаха нещата, моля те не проваляй всичко и не ме карай да съжалявам, че се върнах при теб. Реално погледнато, това са си моите пари. Ти дойде и аз ти дадох от една дума. Сега ме караш да ти пълзя на колене за моите си пари.

– Говорим си просто, какво се впрягаш пак. Добре, ще мисля.

– Гледай да го измислиш. Сериозна съм – и му затварям.

На другата вечер го е измислил, убедил ги е да вземат 20 бона и другото на вноски по 5. Заради забавянето ще платим 95 вместо 80. Обяснява ми го докато мачкаме чаршафите.

– Бори, да не ни пишеш солидарни длъжници по кредита, ще те застрелям.

– Няма бе коте, ще отговаряш само с 50 то си процента от двата лева капитал на дружеството ни. Бате ти Борко ги прави тези работи още като си ходила права под масата.

– 50 процента?

Той ме целува по корема:

– Ами обичам те. Нищо,че си проклета.

– Искам Коен да види всички документи, и за фирмата и за кредита.

– Абе казвам ти, проклетийка си. Как накара тая пепелянка да ти е адвокат? Аз се бях опитал да го хвана преди години, ама ме отсвири. Хем не беше толкова ояден, а и на една улица живеехме.

Погледнах го изненадана:

– Надя ми го каза и тя му се обади. Мислех, че го познава покрай теб. С такова впечатление ме остави.

Борил се разсмя:

– Зад мен, по-вероятно. Може и затова да ме е отсвирил на времето, ние май бяхме още заедно. Колко те отръска за договора с Драшев?

– 300 кинта за 10 минути.

– Вярно? Че той за толкоз химикала не хваща. Бил ми е баджанак, гаранция. Алекс?

– Да?

– Как ще кажем на Галя, ако бебо стане?

Сложил е глава на корема ми и аз прокарвам пръсти през косата му:

– Аз ще говоря с нея.

– Искам да я убия Надя. Тебе също, за дето и помогна.

Той се надига и аз си дръпвам ръката.

– Галя се съгласи, Бори. Тя не е дете вече, живота си е неин.

– Съгласила се, вятър. Надя просто я принуди.

– Мъж си, Бори. Не знаеш колко трудно се взема такова решение. А за детето ти, не знам, дори не мога да си представя какво и е било на Надя. Плюс това знаеше как ще реагираш ти.

Борил се подпира на лакът, за да ме гледа в очите.

– Ти правила ли си?

– Да, веднъж. Лили беше на 4. Не можех да си представя да се грижа и за бебе. Просто нямах сили.

– Мъжът ти какво каза?

– Нищо. Никога не разбра.

Той ме поглежда пак:

– От мен правила ли си?

– Не, разбира се. При това пазене трябваше да е Худини, че да се промъкне.

– А щеше ли да ми кажеш, ако беше забременяла?

– Да.

– А защо не си казала на мъжа си, мислеше че няма да те остави да го махнеш ли?

– Не, той искаше само едно дете. Едва го убедих за Лили. Трето, абсурд. Просто, ами той се паникьосваше от всеки проблем. Затова му спестявах много работи.

– Но на мен щеше да кажеш?

Свих рамене:

– Ти си различен.

– Алекс?

– Да?

– Може ли да водя бебо по мачове?

– Женско ще е, Бори.

– Че какво? Знаеш ли какви мацки има по стадионите, слагат мъжете в малкия си джоб.

Хванах го за ушите:

– Бори, ако научиш детето да казва „к*р от слон“, ще те метна през прозореца и ще те залепя на отсрещната фасада като човека паяк.

Той ми се ухили:

– „Х*й“ може ли?

И аз го шляпнах зад врата.

След няколко дни звъня на Драшев:

– Удобно ли е да се видим?

– Да. Ела.

Офиса му е през няколко преки и решавам да отида пеша. Малко преди да стигна обаче, без предупреждение се излива проливен дъжд и докато успея да се скатая ставам като мокра котка. Влизам в офиса и Драшев се ухилва като ми вижда вида:

– Алекс, плакала си от мъка че се разделяме ли?

– Да, не мога да се спра.

– Личи си. Имам хавлии и сешоар в банята, подсуши се.

Той ми посочва една врата и аз влизам. Уаауу, който и да е проектирал това място, определено си е заслужавал парите. Банята е в зелено, с много интересна вана и аксесоари, супер модерна душ кабина и дори живо цвете. За моя изненада има и масажна кушетка. И някакъв вграден панел на стената с дюзи, който не мога да разпозная. Мдаа, този определено има вкус. Виждала съм такива дизайни само по луксозните списания. Поцъквам малко с език на ум, оправям се и излизам.

– Извинявай, но ми е любопитно, този вградения панел за какво е?

– Въздушен масаж. Настройваш си го според ръста и те масажира с топъл въздух. Много е приятно. Може и да си легнал. Искаш ли да опиташ, но не става с дрехи.

Гледа ме иронично и аз му се усмихвам по същия начин:

– Ще се въздържа, не искам да ти рискувам живота, ако жена ти разбере.

Той ме гледа все така иронично.

– За какво искаше да говорим?

– Има ли вариант да се договорим да остана в сегашния офис?

– Има. Купи сградата.

– Добре, просто попитах. Прати някой да оправим формалностите. Колата е в гаража, на кой да дам ключовете?

Той свива пренебрежително рамене и кимва към масичката:

– Остави ги тук.

Слагам ги и се изправям. Драшев също се изправя:

– Направи голяма грешка, Александра. Затвори си всички врати.

– Нямах голям избор, нали? А и нещата не винаги са както изглеждат отвън. Ти би трябвало да го знаеш най-добре.

– Да, Александра. Виждам, че не са както изглеждат. Мaster1 и slave2, това са отношенията ви. Но не си уцелила човека, той не може да се грижи за теб, а това е задължително.

Усмихвам му се:

– Знаеш ли какво означава термина „проектиране“3 в психологията, Емо?

– А ти „рационализация“4?

– И как това се отнася към мен? Направих грешка, че дойдох при теб и сега си нося последствията. Не ми трябва да търся приемливи причини за поведението си и да се убеждавам, че съм постъпила правилно. Не съм.

– И внимателно избягваш да си признаеш истинските причини, да се върнеш при неандерталеца. Как се самозалъгваш, че е заради парите, че има нужда от теб или че те обича? Или и трите?

– Усещаш ли се, че минаваш границата?

Той ми се усмихва:

– Имам степен по психология, приеми че си била на психоаналитик, при това безплатен, а и добър. Не че е възпитано да се хваля сам. Имам предложение, ако ми позволиш ще те запозная с някои хора. Много по-умни, интересни и рафинирани са от човекоподобното с което си сега и ще получиш несравнимо по-голямо удоволствие от играта, обещавам ти.

Погледах го малко:

– Знаеш ли, че си доста изкрейзил?

Драшев поклаща отрицателно глава:

– Не, просто съм обективен. Няма нищо лошо в желанията ти. Интелигентните хора се нуждаят от предизвикателства. Какво по-голямо предизвикателство от това, да направиш осъзнат избор да се оставиш в пълната власт на някого. Но ти си избрала неподходящия човек. Той не може да поеме отговорност за теб и това обезсмисля всичко. Можеш да останеш в офиса. Ще пратя човек да подпишете договора.

– Не, благодаря.

Излязох от сградата и си поех дълбоко въздух, тоя свят беше напълно изперкал.

– Господар и робиня?! На бас, че не те е чувал как ми беснееш.

– Не е смешно, Бори. Той си дрънкаше съвсем сериозно.

– Добре, утре ще го наритам пак. Да му счупя ли носа?

– Казах, не е смешно.

Борил ме прегърна през раменете, бяхме в един хотел за уикенда и се разхождахме в парка до него.

– Стига, Алекс. Просто е искал да те обиди. Яд го е че стана така и пак се събрахме. Умен е и е усетил как ще успее да те засегне.

Е, явно Драшев наистина беше слушал в часовете по психология, защото определено беше успял да ме засегне.

________________________________________________________________________

1 и 2 – master и slave - господар и робиня, термини от БДСМ. В този тип връзки роба няма свои желания, нито права, съществува за удоволствието на своя господар и е щастлив от възможността да служи и задоволява. Робът обикновено е просто част от имуществото на господаря си, но най-ценното и най-цененото.

3 – проектиране/проекция - термин от психологията. Човек проектира своя нежелана черта върху друг човек и го обвинява, че той е такъв.

4 - рационализация - термин от психологията. Рационализацията може да се определи като използване на "добри" причини, но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да осигури рационално обяснение на поведението си и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата (или изцяло неподходящата) мотивация.