След смъртта на Драшев се оказа, че няма кой от семейството да поеме бизнеса му. Сестра му беше въздух под налягане, децата и също, жена му беше бивша манекенка и си нямаше хал хабер от тия работи, а баща му беше остарял. Борил обработи стария Драшев и той убеди снаха си и дъщеря си да дадат на Борил да управлява бизнеса. Така Борил сложи ръка на доста неща, но срещаше яростна съпротива от хората на Емил. Всеки се надяваше той да докопа парче от баницата и се опитваха да си поделят фирмите и него да го изхвърлят. Нещата със собствеността бяха безкрайно объркани. Оказа се, че Драшев е бил много наясно с материята и беше използвал всички възможни врътки, за да избегне плащане на данъци и доказване на злоупотреби със субсидии и държавни пари. Имаше фирми регистрирани из половината свят и което беше най-лошо, никой от хората му не беше наясно с цялата картинка. Сега ми се изясни, защо работеше по 14 часа на ден. Физиономията на Борил беше за снимка, когато разбра че дори главния счетоводител няма представа за целия бизнес. Това не беше компания като от американските филми, в която да влезеш, да съобщиш на борда на директорите, че вече ти си шефа и да прилапаш всичко наведнъж. Отделно Драшев на много места имаше съдружници, които разбира се правеха всичко възможно да си присвоят дела му, след като него вече го няма. Ухажорите на вдовицата му бяха съвсем отделен проблем. Въобще беше голяма каша.

– Мамка му, накрая ще гръмна някое от тези копелета, та другите да мирясат. Алекс, цапаш скапания отчет с кърма.

Седях на дивана между две големи купчини с документи и четях една папка, докато Дари сучеше. Погледнах листа, наистина го бях изцапала.

Борил седеше на едно кресло с крака на масата и ядосано остави ноутбука на земята:

– Някой насъсква Найден срещу мен, почна да ми прави изречения.

– Няма нужда да гадаеш кой е, Тенев е. Трябва да го разкараш Бори, иначе ще те прецака и Найден ще те отсвири.

Борил си разтърка слепоочието:

– Ще измисля нещо, аман вече от проблеми.

Аз оставих папката, за да се оправя, Дари се беше наяла.

– Знаеш ли Бори, все се чудя защо Емил заплаши децата? Нямаше логика в това.

Той взе Дари от мен и я сложи в кошчето.

– Защото беше боклук. Навремето го изнудваха с едно филмче, баща му ме помоли и аз оправих работата. Емил като разбра, че съм работил за Найден, върза две и две и реши, че щом филмчето не е у баща му, значи е у мен и като чу, че съм без пари се уплаши да не го продам на някой. И ме хвана с хубавото, предложи ми разни работи, голямо коткане ми удари да му го върна. Само дето нямаше какво да му върна, аз го джаснах в огъня на времето. Никога не съм смятал да го изнудвам или да си оставям застраховка. Той не ми повярва, не повярва и на баща си и хукна да се разправя с тебе. Когато ти ми каза, че те е заплашил как ще направи нещо на Криско и ще пометнеш, се паникьосах. Той нямаше хора с които наистина да направи нещо, но можеше да ти прати някоя барана картинка, ти да се уплашиш и наистина да загубиш бебето. Като бях в Щатите някой ми беше пратил такива снимки на мене как двамата сте в леглото.

Зяпнах:

– Аз и Емил в леглото?

Борил ми намигна:

– Вързах се, много бяха добри. Ама после забелязах, че навсякъде ти си с пръстени и ги пратих за анализ. Казаха ми, че е много майсторска работа, но си е фотошоп.

Усмихнах се, никога не носех пръстени когато правех любов. Преди години за малко наистина да изкарам окото на Андрей с един изкилифенчен и оттогава абсолютно винаги ги свалях.

– И се отървах заради пръстените?

– Е, пак щях да ги пратя, не ми се щеше да е вярно, че си легнала с него.

– А ако бях?

Той сви рамене:

– Надявах се, да не си.

– Той защо е бил с такава охрана, обикновено си ходеше с един, двама.

Борил ми се ухили:

– Защото се чу, че се опитва да накисне един човек и оня много се ядоса и го заплаши.

Разбутах папките, за да се облегна на дивана, болеше ме кръста.

– Намери някоя жена на стария, Бори. Младо момиче, което да го утешава. И си имай едно на ум за Антон.

Антон му беше нещо като осиновено хлапе. 10, 11 годишен се въртял около една пиаца за таксита и офисите наоколо с едно колело, което му било малко и ходел да купува кафета и цигари срещу някоя стотинка или вафла, защото майка му и баща му не се интересували от него и нямал какво да яде. Ходел и при Борил и постепенно се закачил за него. Борил го харесваше и през годините той беше започнал да се превръща в дясната му ръка. Беше умно и оправно момче, винаги се държеше почтително и можеше да ти пререже гърлото, докато учтиво те разпитва как си със здравето.

– Какво за Антон?

– Рано или късно ще те прецака.

Борил ме погледна иронично:

– Сега и психолог ли стана?

Свих рамене:

– Амбициозен е, на такива хора не им харесва да са аргати, а той вече е почти на 30. Ти го възприемаш като хлапе и не се пазиш от него, глупаво е.

– Хиляда пъти съм ти казвал, че живота не е филм, бе Алекс. Ти може да ме прецакаш, не че не си го правила де, но Антон никога. Ако му кажа да скочи под влака заради мене, ще скочи. И го е правил. Жените не ги разбирате тия работи.

– А ти колко пъти си скачал под влака заради Найден, а Бори?

Той само ме изгледа без да каже нищо и аз станах и седнах на коленете му:

– Човек винаги е прецакван от най-близките си, Бори. Не искам да ме оставиш сама с пеленаче, не знам какво да правя без теб. Майната им на парите и на всичко, ако ти си в земята.

Борил ме погали:

– Да не те мъчи следродилна депресия, бе коте? Ако е така, знам едно много добро лекарство...

Хвърлих един поглед към кошчето, Дари си спеше.

– Добре, чичо Доктор. Имаш 20 минути да ме излекуваш.

Точно по средата на най-интересното от бебифона се разнесе гласчето на Дари, здраво беше надула гайдата. Борил простена страдалчески и отиде да я донесе, а аз въздъхнах, май идеята Надето да я гледа от време на време не беше чак толкова лоша. Или гледането не ми се е виждало толкова тежко на времето, или спомените ми бяха порозовели доста с годините. Дари продължаваше да се дере и аз станах да я взема от Борил, той ми направи физиономия:

– И едно време ли бяха толкова шумни?

– Знам ли, може да сме били по-глухи на 20.

Той започна да се облича.

– Къде отиваш?

– Да работя.

Изгледах го:

– Просто изчезваш, за да не я слушаш.

Борил ми се ухили:

– Аз съм мъжа, скъпа. Моята работа е да нося пари, твоята да гледаш децата. Чао, ще ти купя бозичка.

И офейка. Въздъхнах, кой каквото сам си направи, никой не може да му го направи. После погледнах малкото човече в ръцете си, абе страхотно си беше да си мама. Само ако можеше да не се дере така...

Исках да имам повече време да работя и накрая се реших и взех едно момиченце да ми помага с Дари. Беше комшийка на един от охраната на сградата на офиса ми и той ми я препоръча, бях казала че търся човек.

– Малко стряскащо изглежда, но иначе е много свястна. Три деца са и тя е изгледала другите две.

– Ок, прати ми я.

Е, стряскащо, готино си изглеждаше... за рокерски купон. Реших да не питам за наркотици, аз щях да съм все там, ако вземаше нещо щях да разбера. Иначе определено знаеше как да се оправя с толкова малко бебе, но имаше адски мръсен език. Въздъхнах, с баща като Борил и детегледачка като Таня, Дари на три сигурно вече щеше да псува повече от каруцар. Борил беше възмутен като видя Таня, не понасяше жени които не изглеждат женствени и се държат като мъжкарани, а пиърсинга и по лицето го хвърли в амок. Карахме се близо месец и през това време поне 5 пъти Таня искаше да си тръгне заради него разревана и се налагаше да я успокоявам. Накрая успях да го накарам да миряса и да спре да се заяжда с нея, но тя вече го мразеше повече от американец терористи.

С Надя вече не работехме добре. Тя беше използвала момента, когато не се интересувах от работата и беше дръпнала всички пари от сметките. Разбрах го съвсем случайно, като си погледнах извлеченията. И преди се беше случвало, но винаги ми беше казвала. Реших преди да говорим, да разбера какво точно става. Разрових се, хванах някакви нередни неща, но не разбирах какво точно се опитва да направи, беше провалила няколко сделки и като че ли се опитваше да фалира фирмата. Видя ми се странно, тя живееше от тези пари.

– Какво става, Надя? Опразнила си сметките, не си сключила никакви сделки напоследък...

Тя ме погледна ядосано:

– Не го очаквах от тебе, Алекс. Той е баща и на моите деца, не може да го настройваш срещу тях.

Зяпнах я:

– За какво говориш?

– Той е баща на Ани, Алекс. Тя има един баща и това е Борил. И изведнъж се появяваш ти и започваш да му говориш против детето му. Ако утре той те остави и следващата говори така за твоето дете, как ще се почувстваш? Взимам си каквото се полага на детето ми от баща му, не можеш да ме спреш, направила съм си работата както трябва.

– Чуй ме Надя, нямам нищо общо с това че се скараха, дори не бях там. Казахме им за бебето и аз излязох, не знам какво е станало после. Борил ми каза само, че с Ани се сдърпали затова, че съм забременяла.

– Знам, че ходиш с адвоката си и смятам да кажа на Борил.

Облегнах се назад, от известно време ползвах Стефан за адвокат, трябваха му пари и явно бяха плъзнали слухове. Погледнах в камерата на телефона си:

– Какво точно искаш, Надя?

Тя ми се усмихна ехидно:

– Ти как мислиш? Парите, които се падат на децата ми от баща им.

Ядосах се:

– Не съм ти аз проблема Надя, а дългия език на дъщеря ти. Казала е на Борил, че с тази бременност я излагаме и той се е обидил. После му е казала и други работи. Би трябвало да го познава по-добре и да знае, че той няма да преглътне някои неща. И ти нямаше, никое дете не може да говори така на родител. Нещата, които е казала за мен няма да коментирам. Честно казано, никога не съм очаквала точно тя да се държи така. За теб също не съм. И двамата с Борил се притеснявахме най-вече как ще реагира Галя, но се оказа, че тя е най-уравновесения и нормален член на семейството ви. Колкото до адвоката ми, за разлика от теб аз нямам любовници, така че може да кажеш каквото искаш на Борил.

– О, със сигурност ще му кажа.

– Война ли искаш, Надя?

Тя ми се усмихна лошо:

– Ти я започна, аз само си взимам каквото се полага на децата ми.

Свих рамене и затворих телефона. Не знам какво я беше прихванало, но по-добре да си прежалех труда във фирмата, отколкото да я оставех да ми се качи на главата. Реално погледнато парите за тази фирма бяха на Борил. Надя беше почнала да му ги връща и после му си ги измъкваше обратно, докато накрая той беше спрял да си ги иска. Аз влязох с неговия дял и нищо не бях вложила като пари, майната и на потта ми, щом искаше война, война да е.

– Какво да ти направя, мамо? Искаш ли, Борил донесе някакво ново кафе. Не съм го опитвала, ама много хубаво мирише.

Свекърва ми казва, че не иска, но аз и правя. Тя е така, притеснява се. Не е заради мен, просто си е такава. На гости ни е за няколко дни, много се радва на Дари, но мен леко ме чуква от време на време за годините ми. Майка ми мърмори далеч повече, така че не се вживявам.

– Мамо, мисля си нещо, ама не знам... Говорихме един път с Борил, но аз не бях родила още и много се притеснявах нещо да не се обърка и му казах, да изчакаме да се роди бебето. Сега обаче не ми е хубаво така, но като видях Ани как се разсърди, че съм бременна... направо не знам. Искам да сключим брак с Борил, защото сега имаме дете и за мене така си е редно. Какво ще кажеш?

Погледнах я в очакване и тя ми се усмихна:

– То това си е ваша работа, както си решите двамата, но друго си е брака. Редно е да сте женени. А Ани, тя Надя е виновна там. Тя я насъсква, щото искаше Бори да е свободен и да и е подръка. И то глупаво дете, повтаря каквото му е казала майка му. Ама тя Надя си е такава, вместо да е благодарна че Бори го отгледа детето като негово и да ги потишава двамата, тя ги прави проблемите. Курветина, тя и децата не са и мили. А вие с Бори щом сте си решили, подпишете си, то така си е редно.