20.06.2017 г., 19:22 ч.

Виенско кафе 2/ 35 

  Проза » Повести и романи
588 3 7
12 мин за четене

На следващата сутрин трябваше да тръгваме към 10 за Видин, и към 7 аз почуках на вратата на Криси. Никой не ми отговори, но този път нямах намерение да отварям, стигаше ми предната гледка и му позвъних. След около век ми вдигна:

– Оффф бе мамо, какво има?

– И аз се радвам да те чуя, ще се радвам и да те видя. Сега. Пред вратата съм.

– Уффф...

– Веднага, Кристиане.

Той се показа много сънен и по боксерки:

– Какво има, бе мамо...

– Ела оттатък. За тебе халати няма ли?

– Ами спях.

Бутнах го да влезе в спалнята ни, но той се запъна леко на прага и аз пак го бутнах:

– Влизай де.

– Здрасти.

Погледнах навътре да видя кого поздравява и за моя изненада видях Борил на леглото.

– Ти пък защо си тука?!

Борил ме изгледа озадачено:

– Че къде да съм?

Леглото беше празно като се събудих и реших, че е слязъл долу, но явно е бил в банята.

– Слизай долу.

– Що?

– Слез долу!

– К'во ти става днеска, к'во ти преча че си лежа? И що събуди момчето толкоз рано? Виж го, спи прав.

Кристиан се беше подпрял на стената и май наистина спеше. Погалих го по лицето:

– Криси, събуди се мама. Светла има ли рокля за утре?

Борил се изхили и аз му метнах един смъртоносен поглед.

Криси преклепа два пъти на парцали:

– Затова ли ме събуди?

– Да. Тя има ли рокля или да и търся?

– Ти добре ли си, бе мамо?! Цял ден съм бил на работа, после висях на скапаното летище сума ти време, пристигнал съм в три посреднощ и ти ме будиш заради някаква рокля. Не, няма, гола ще дойде.

Борил се изхили пак и на мен ми прекипя и насочих пръст към него:

– Ти, престани да се хилиш като пача и отивай да оправяш Дари. А ти – бутнах Кристиан – престани да се прозяваш и ми отговори човешки, момичето има ли свястна рокля за утре и виждал ли си я дали става?

Бях повишила тон с около 4 октави, така че най-накрая и двамата ме взеха на сериозно. Борил намигна на Криси и се изниза, а Криси ме погледна:

– Защо викаш? Казах и, че е сватба, без дрехи ли ще дойде? Няма да и ровя багажа, че да знам какво има.

– Обясни ли и каква ще е сватбата, Криси? Какви хора ще са?

Той направи физиономия:

– Нямаше да дойде. Казах и, че просто ще подпишете, а после ще кръстим Дари.

– Всъщност е обратното, но както и да е. Значи тя не знае колко официално ще е всичко?

– И какво толкова?

– Нищо, Кристиане. Ти защо не отиде да си купиш някое сако от 50 лв и да си с него?

Той сви рамене:

– Ако и бях казал, нямаше да мога да я накарам да дойде. А аз исках да съм с нея.

Въздъхнах, откъде щях да изкопая рокля за 2 часа... Погледнах Кристиан, не беше от мъжете, на които не им пука как изглежда жената до него. Обикновено мърмореше и за дрехи и за грим. Какво ставаше тоя път?

– Тя приятелка или гадже ти е, Криси?

– То не е ли едно и също?

– И как точно имате връзка, при положение че тя е в България?

Той ме погледна:

– Като половината свят, говорим си по интернет и от време на време се виждаме.

– Идваш до България и не ми се обаждаш?

– Идвам за кратко, нямам време да идвам до тук.

– Казах ти, че Борил няма нищо против да идваш, Криси.

Той сви рамене:

– Не искам да ти създавам проблеми с него. Защо ти е този брак, мамо? Заради бизнеса ли?

Поклатих глава:

– Не, заради Дари.

– Той няма да те остави да се разведеш, мамо. Дори и аз няма да мога да го накарам.

Усмихнах се и го погалих по лицето:

– Надявам се да не се развеждам повече. Но ако не дай боже се случи, това ще е най-лесния развод в историята, повярвай ми. Вече сме се разделяли и както видя, не ми е създавал никакви проблеми. Нито някога ще го направи, според него жената избира.

Криси се усмихна:

– За толкова години никога не те бях чувал да му крещиш.

Свих рамене:

– Обикновено се съобразявам. Днес просто ми е претоварено.

– Не ти каза нищо. Заради мен ли?

Засмях се:

– Никога не ми казва. По-лесно му е да свърши каквото трябва, вместо да се караме. С него наистина живея много по-добре отколкото с баща ти, Криси.

Криси ме погледна в очите:

– Вярно ли е, че Дари сте си я направили планирано?

Насмях се леко сконфузено:

– Да, седем месеца я чакахме.

Той продължаваше да ме гледа:

– Наистина ли ти е добре с него, мамо?

– Да. И то много.

Криси ме прегърна през раменете:

– Ако пак започне да те ядосва, просто ми кажи.

Усмихнах се и го прегърнах през кръста:

– За сега ме ядосваш само ти, като не си идваш. Другият път взимаш Светла и идвате направо тук, доведете и сестра и ако иска. Ако разбера, че пак си идвал и не си ми се обадил, ще те набия. Светла какво мисли за лудото ни семейство?

Криси се ухили и ми намигна:

– Пита дали сме роднини на семейство Адамс. Шегувам се, каза че сте много свестни и Дари е много сладка. Сега я убеждавам да ги запозная с татко. За теб я убеждавах половин година, надявам се за него да се съгласи по-бързо.

– Аз ще я убедя, спокойно. Хайде, иди да я събудиш, трябва да измислим нещо за тази рокля. Искам да те убия, за дето не ми каза навреме, че ще си с нея, щяхме да и поръчаме нещо заедно с нашите дрехи.

Той сви рамене:

– Тя до последно не искаше да идва. Изнудих я.

– Явно не те бива в убеждаването. Иди да я събудиш, идвам след малко.

 

Слязох в кухнята и заварих Борил да се опитва да почисти Дари.

– Оплеска навсякъде и не иска да яде – оплака се той.

Огледах се, май храна нямаше само по тавана. Нямах време да се разправям и с това.

– Стой на вратата да не влезе някое от децата.

Измъкнах Дари от столчето и и дадох да суче.

Борил ме изгледа възмутено:

– И аз що се мъчих досега?

– Мислех, че ще я нахраниш. Сега ще трябва да я храним по пътя, познай какво ще стане. Нямам време да я мъча сега, трябва да търся рокля, защото умния ми син е казал на момичето, че просто ще подпишем.

– Никаква ли няма?

– И да има, няма да става.

– Ами Ани ще и даде нещо, от на Галя не ми се вярва да хареса.

Поклатих глава:

– Няма да казваш на момичетата, аз ще измисля нещо.

Борил ме погледна:

– Що?

– Така. Няма да казваш на децата нищо.

Той сви рамене:

– Добре. Криско що не и е купил рокля?

– Било го страх, че няма да иска да дойде, ако и каже че е официално.

– Той що е заритал толкоз за нея?

Направих физиономия, че не знам, но всъщност знаех. Момичето загубило двамата си родители и момчето мислещо, че е загубило двамата си родители, защото имат нови семейства и вече не го обичат...

Връчих Дари пак на Борил и отидох да търся Светла. Почуках на стаята им и тя ме пусна вътре. Погледнах я:

– Кристиан въобще не ме е слушал, когато му обяснявах какви ще са кръщенето и сватбата и е решил, че ще сме си само семейството и това ти е казал.

Светла ме изгледа много притеснено:

– Няма ли да е така?

– Не точно. Имаме над сто гости и всичко ще е строго официално.

Тя хвърли един смъртоносен поглед на Криси и той и се усмихна чаровно:

– Добре де, виновен съм...

Светла се обърна към мен:

– Съжалявам, аз не очаквах такова нещо и...

– Нямало е и как да очакваш, след като ти е казал друго. После ти разрешавам да го убиеш, аз ще ти помагам. Сега обаче мисля, че ще трябва да ти намерим подходящ тоалет.

Кристиан разпери ръце:

– Добре де, ще отидем да купим. Какво толкова?

– Такова, сине, че няма време. - погледнах Светла – По пътя ще спираме да се снимаме, затова искам да тръгнем всички заедно. А това е след час. Какво ще кажеш да си избереш нещо от моите неща?

Тя замълча и аз си сложих ръката на рамото и:

– Наистина няма време и не мога да измисля нищо друго в момента. Ела виж, ако нищо не ти хареса, ще го мислим пак.

Тя въздъхна:

– Добре.

Вкарах я в нашата спалня и отворих дрешника. Загледа редиците закачалки и аз и се усмихнах:

– Избирай...

Тя ме погледна:

– Не знам, аз... Не знам какво е подходящо.

Огледах дрехите, тя беше малко по-слаба и по-ниска от мен. Но малко. Измъкнах няколко рокли. Накрая и избрах една маркова класическа черна къса рокля. Беше ми подарък от Борил няколко месеца преди да забременея с Дари от един безбожно скъп френски бутик. Бяхме с него, когато я видях и страшно много я харесах, но като и видях цената се облещих и примирено си тръгнах, въпреки че той настояваше да я купим. На другия ден отиде сам и ми я купи, а вечерта ме заведе на вечеря в Le Jules Verne, панорамния ресторант на Айфеловата кула. Така и не разбрах как успя да ни уреди маса без резервация. После два месеца се чудехме как да платим ипотеките и заплатите, бяхме опукали парите до стотинка. Усмихнах се на спомена и Светла ме погледна въпросително, аз сложих ръката си рамото и:

– Бях с нея в една много специална вечер, надявам се и ти утре да си прекараш толкова добре, колкото аз тогава. Чакай да сложим и бижутата.

Дадох и една гривна, пръстен, колие и обеци. Тя застана пред огледалото и аз застанах до нея:

– Харесваш ли се?

– Да, аз...

Някой почука на вратата:

– Алекс...

Отворих и видях Галя с някаква бална рокля като на абитуриентка от Факултета.

– Ти пък защо си така облечена?!

Тя се набута вътре в стаята:

– Моля ти се, убеди татко да съм така на сватбата... моля ти се... - тя сключи ръце за молитва – Моля ти се, Алекс...

Преди да си отворя устата, Борил влетя в стаята и насочи обвинително пръст към мен:

– Каза ми, че си видяла проклетата рокля и е подходяща. Това според теб подходяща рокля ли е?! Подходяща ли е, Алекс?!

Въздъхнах, почваше да ми писва от всичко.

– Престани да викаш, Бориле. Къде е роклята, която поръчахме, Галя?

Тя сви рамене:

– Смених я, взех тази.

Борил чак сега забеляза Светла, която пристъпваше от крак на крак до дрешника, гледа я няколко мига и после я посочи с пръст на Галя:

– Това е момиче облечено подходящо за изисканата сватба на която отива, а ти – той ръгна пръст в лицето на Галя – си облечена като циганка, която ще друса гьобеци на платформа. Или си намираш прилична рокля, или няма да идваш утре, ясен ли съм?!

Погледнах Галя, беше на път да прави инати, Борил беше ядосан и всичко щеше да се заформи в голяма драма. Прегърнах я през раменете:

– Моля ти се Галя, заради мен и Дари. Обади се на майка ти, да ти донесе някаква рокля, която ще хареса на баща ти и да приключваме с темата. Тази ще имаш други поводи да си я носиш. Много ти се моля.

Галя помълча малко и после ми кимна:

– Добре, но само заради теб и Дребка, не заради г-н „всички ще правите каквото кажа“.

И изфуча от стаята. Борил се обърна към Светла:

– Извинявай, че само ни слушаш разправийте два дена. Обикновено се държим по-нормално.

– Къде е Дари? - попитах аз.

– Ани я гледа.

Това не ми хареса. Може да беше параноично, но ме беше страх, когато е сама с Ани.

– Отивам при нея. Много добре изглеждаш, Светле.

Дръпнах вратата след мен, изстрелях се по стълбите, взех Дари от Ани и когато седнах на дивана, изведнъж ми стана смешно. Току-що сама бях затворила Борил с младо момиче в спалнята.

 

На следващия ден се врекохме във вечна вярност под погледите на невръстното и порасналите ни деца. Аз оставих Борил да ме настъпи и той изпадна в много добро настроение. Хвърлих букета към Светла, но го хвана една приятелка, което доста развесели гостите, защото тя имаше вече 4 брака зад гърба си. На сватбата ни кумуваха Мира и Петър, нарушихме традицията да са семейство, но той беше най-старият приятел на Борил, а тя моята. Така де факто кумовете ни бяха две семейства. Кръстника на Дари го избрахме стратегически и беше сръбски бизнесмен с жена си. В крайна сметка заради кръщенето народа се нарои до 100 човека, беше неучтиво да не поканиш на кръщене поне тези, с които работиш най-често.

Първата ни брачна нощ се провали, младоженеца беше донесен в безпомощно състояние в пет сутринта от няколко сватбари. Аз бях напуснала доста по рано, да си трезвен на сватба е скучно, дори ти да си булката. На следващата сутрин отворих очи в хотелската стая и най-яркото чувство което си спомнях от вчерашния ден, бе чувството на разяждащо съжаление. Изпитах го, когато Криси застана за снимка с нас с Борил и Дари. Исках Криси да е син на Борил. Исках Борил да го обича както аз го обичах, исках да сме истинско семейство. Исках го и знаех, че е невъзможно. Винаги щеше да има моето, твоето и нашето дете. Винаги.

 

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??