19.03.2017 г., 0:38 ч.

Виенско кафе 2/ 4 

  Проза » Повести и романи
464 2 4
6 мин за четене

Борил слуша невярващо разказа ми за срещата с Драшев и само клати глава:

– Боже Алекс, как ги измисляш тези глупости?

Вдигам рамене:

– А как да му пробутам брокер, за който никой не е чувал?

– И измисли, че аз съм хипнотизатор, а оня е врачка?

– Ако имаше по-добра идея да я беше казал.

– И той върза ли се?

– Да. Точно в момента се уверяваш, че с него не сме спали.

Борил налапва голямо парче картоф, преглъща и ми се ухилва:

– Не сте, знам го и без магическо кълбо. Като знам колко му е малък, щеше да го зарежеш още като го видиш.

– Радвам се, че сте си ги мерили.

– Не сме, пикали сме заедно.

Оглеждам разсеяно механата в която вечеряме и после погледа ми се връща на него:

– Спести ми подробностите. Подай ми чантата, отивам до тоалетната.

 

Излизам от кабинката и виждам една позната, пред която Чудомировата Кака Сийка изглежда като заспала лелка, която нищо не знае.

– Ауу, Алекс. Откога не съм те виждала...

Има няма две седмици, но явно ми се е затъжила много.

– Гледам с Борил си, събрахте ли се пак?

Цялото и същество излъчва такова любопитство, сякаш е уфолог очакващ отговор на сакралния въпрос има ли извънземни. На бас, че ме е видяла да влизам в тоалетната и нарочно се е домъкнала след мен.

– Не, говорим по работа.

– Че ти сега не си ли при Драшев?

– Да. Но мисля да правя и друга фирма.

Тя ме зяпва останала без думи, аз и се усмихвам чаровно и махвам с ръка:

– Кажи много поздрави на Верчето. Аз ще отивам...

Връщам се на масата. В сепаре с ъглово канапе сме и този път се настанявам плътно до Борил и се навеждам към ухото му:

– Казах на националното радио, че ще правя фирма и с теб. Засякохме се в тоалетната.

Той ме поглежда дълбоко възмутен:

– Ще те убия!

– И аз те обичам, скъпи.

– Наистина ще те убия, Алекс.

От съседните маси ни хвърлят по един поглед. Повечето ни познават, поне по физиономия.

– За теб не знам, но Драшев ще ме убие определено. Какво да му кажа, Бори? Защо си се съгласил да ме оставиш на мира?

Борил мисли известно време и после ме поглежда:

– Откупила си се. С нещо голямо.

– И какво е това нещо?

– Семьонов?

Поклащам глава:

– Това не е умно. Не го забърквай.

– Какъв е той, Алекс?

– Не знам и не искам да знам. Забрави за него.

– Добре, макар че се надявах да ни запознаеш.

– Това не е проблем. Върни се на сегашния ни...

– Ами... Хрумна ми нещо, но – той ме поглежда – няма да ти хареса.

Слушам го няколко минути и поклащам глава:

– Не. Няма да приказвам такива неща. Измисли нещо друго.

– Не ми идва друго на ума, а и на това ще се върже. Чувал е слуховете за мен, знае за теб. Ще повярва. Това ще му даде и логична причина защо си отишла при него и той ще се успокои.

– По дяволите, Бори. Не искам да приказвам такива неща, суеверна съм.

– Знам Алекс, но просто не се сещам за друго на което да се върже.

– По дяволите...

 

След два дни Драшев пак ме вика в офиса си.

– Какво става, Алекс? Какви са тези приказки, че ще правиш фирма с Николов?

– Това пък що за глупост е? Просто вечеряхме в „Под дървото“, една позната ни видя и пита дали пак сме събрали и аз и казах, че говорим по работа. Това беше.

– Алекс, не ми е приятно да го кажа, но имам чувството че се опитваш да тъчеш на два стана за моя сметка.

– Виж, давам си сметка как изглеждат нещата отстрани, но трябваше по някакъв начин да приключа с тази история. А нямах желание с Борил да говорим насаме. Вече се разбрахме и повече срещи няма да има. Само ще те помоля по някакъв начин да отречеш тези слухове за връзката ни, защото вече и мен ме питат директно и съм в изключително неприятна ситуация. Още повече, че често се засичаме с жена ти, както знаеш.

Драшев разперва ръце:

– Винаги съм отричал, Алекс. И на мен ми е неприятно, все пак аз съм семейния в случая, но нищо не мога да направя. Няма как да се зашият устите на хората, знаеш. Но в момента аз съм в по-лоша ситуация от теб, защото след доста интимната ви вечеря с Николов се говори, че въртиш и двамата.

Подсмихвам се на ум, е с твойте камъни по твойта глава. Облягам се назад:

– Погледни ме, Емо. Приличам ли на жена, която иска имидж на мъжемелачка? Исках просто да работя, а вместо това се оказах по средата на турски сапунен сериал. Не дойдох при теб, за да натрия носа на Борил, честно казано дори не предполагах, че отношенията ви са на лична основа. Мислех, че всичко е заради бизнеса. Борил никога не ми е разказвал какво е станало на времето, едва наскоро друг човек ми каза. Ако знаех по-рано, никога не бих дошла при теб.

Мъжът ме поглежда недоверчиво:

– Не си знаела?

– Не. Защо ти е толкова чудно, сегашната ти жена знае ли? Предполагам, че не.

– Мислех, че знаеш.

– Не знаех. Трябваше да се върна в България поради лични причини, не исках непрекъснато да се засичам с Борил и се сетих за теб. Бях чувала какво се говори, че работиш професионално, сериозен си и реших, че ще се сработим. Когато разбрах как стоят нещата, вече беше късно, бях подписала договора с теб. Сега, след като се разбрахме с Борил се надявам всичко постепенно да се успокои.

– Надявам се това разбиране да не е било за моя сметка, Алекс.

Въздъхвам:

– Разбира се, че не е – оглеждам картините по стените, всички са оригинали на известни български художници. После поглеждам него - Виж, никак не ми се говори за тези неща, но... Само ми обещай да си остане между нас. Не сме казали на никой, дори на най-близките ни, така че ако го чуя някъде ще знам, че е излязло от теб.

– Имаш думата ми, каквото и да ми кажеш ще си остане между нас.

Поглеждам пак картината насреща, самотен кораб търси светлината на далечен фар. На някой от известните ни маринисти е, но не мога да се сетя името, а не виждам подписа от тук.

– С Борил се разделихме защото направих спонтанен аборт. След като това се случи исках да се махна от всичко тук и заминах за Германия, сина ми живее там. Тогава мислех, че повече няма да се прибера в България, затова прехвърлих всичко на Борил. Когато се върнах реших да започна на чисто и дойдох при теб. Ти беше единствения човек при когото нямаше вероятност да срещам Борил и за когото бях чувала, че работи професионално.

Драшев се навежда към мен:

– Той ли беше виновен за аборта, Алекс?

Усмихвам му се:

– Притесняваш се, че може да действам срещу интересите ти, затова съм пределно откровена и ти казвам как стоят нещата. Това е. Ще те помоля, да не даваме повече поводи за клюки, не мисля че са от полза за никой от тримата. Нашите отношения с него са приключени и имам думата му, че няма да ми създава повече неприятности. Ти си печелившата страна в случая, така че... не знам, освен да те помоля да проявиш благородство.

Той ме потупва по ръката:

– Никога не бих се възползвал от мъката на някого, Алекс. Още повече за такова нещо. Може да си напълно спокойна.

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??