14.07.2017 г., 7:51 ч.

Виенско кафе 2/ 47 

  Проза » Повести и романи
561 4 3
10 мин за четене

Половин година по-късно лежах на един тропически плаж и си приказвах с едни поляци. Видях, че жената от семейството с което бяхме дошли заедно ме търси и я повиках при нас, но тя ми направи знак аз да отида при нея.

– Борил е долу в бара и е много пиян. Трябва да го прибереш.

Въздъхнах:

– Отивам.

Тя тръгна с мен, но аз я спрях:

– Аз ще се оправя.

Слязох в бара. Борил седеше на една маса с някакъв немец и двамата бяха пияни като кирки и продължаваха да се наливат. Абсурд беше да го замъкна до стаята. Огледах барманите, единия беше съвсем младо момче, а другия към 30 годишен. Извадих 100 евро, приближих се към по-възрастния барман и му се усмихнах:

– Може ли да ви помоля нещо?

– Да?

– Мъжът ми малко е прекалил с пиенето, дали ще може някой да му помогне по някое време да се качи в стаята? Този високия с червената тениска е.

Момчето хвърли един поглед към парите в ръката ми, после към Борил и кимна:

– Разбира се, не се притеснявайте.

Взех една салфетка, сложих парите отдолу, написах отгоре телефона си и сложих ключа, бутнах ги към бармана:

– Ето, 310 стая. Нали не е проблем да ми звъннете, ако не съм в стаята?

– Няма проблем. С червената фланелка, нали?

– Да, много ви благодаря.

Бяхме четири дни тук и това беше третия барман, който забогатяваше за сметка на Борил. Поне да пиеше в един и същи бар, можеше да ми направят отстъпка накрая. Вече не се и ядосвах, от няколко месеца пиеше непрекъснато. Реших, че почивката може да промени нещо, но бях сгрешила.

 

Месец по късно търговския ни директор влезе в офиса ми и ме погледна виновно:

– Няма да стане.

Изгледах го ядосано:

– По дяволите, Ценов! Каза ми, че ще успееш да го накараш да преподпише.

– Така мислех, винаги сме се разбирали с него. Но сега Икономов го е убедил и ще работи с него. Има и друго, Икономов обработва и другите, ходел лично.

– По дяволите!

 

Сутринта със сто мъки измъкнах Борил от леглото, вечерта пак се беше прибрал мъртвопиян.

– Ставай, трябва да говорим.

Набутах го в банята и като излезе що годе приличаше на човек.

– Трябва да се оправиш с Икономов, измъква ни клиентите от „Транспард“ и иска да я прилапа. Обясни му, че не е здравословно.

Той кимна:

– Добре, ще го разкарам, няма проблем.

– Бързичко, защото вчера ни измъкна Панов.

Борил ме изгледа:

– Те нали бяха приятели с Ценов, как го е изтървал?

– Явно Икономов е бил по-убедителен от приятелството им. Размърдай се, докато не ни е фалирал. Ходел лично да говори и с другите клиенти.

– Той много на голямата работа се взел тоя. Ще го разкарам, не се притеснявай.

 

 

– Събуди се, говори ли с Икономов?

– Утре.

– По дяволите, Бориле. Това го слушам от седмица. Изтрезней най-накрая и свърши нещо!

– Стига си ми викала, утре имаме среща. Сега ме остави, спи ми се.

– 8 сутринта е.

– Е, и? Да не ми плачат децата гладни?

Излязох и тряснах вратата.

 

– Къде си?

– В Тетевен, имам малко работа, ще остана няколко дни.

– Говори ли с Икономов?

– Като се върна. Но не се притеснявай, всичко ще е наред.

Затворих телефона без да кажа нищо. Нямаше смисъл.

 

– Какво има?

Издърпах се и седнах в леглото:

– Извинявай, просто не мога да превключа.

Иван седна до мен:

– Проблеми ли имаш?

Въздъхнах:

– Икономов е скочил на транспортната ни фирма и Борил нищо не прави. Вече нищо не го интересува. Не мога да се оправя сама с Икономов, той разбира само от бой. Не ме бива по тая част. Винаги Борил е решавал такива проблеми.

Иван ме прегърна през рамото:

– Разчува се, че Борил пие много и ще има и други като Икономов. Трябва да покажеш, че можеш да се оправяш сама или ще ви нападнат от всички страни.

– Супер, само дето не знам как да го направя.

– Иди при Димчев, предложи му да се съюзите, за да разкарате Икономов от играта и да си поделите бизнеса му. Той е алчен, ще се съгласи.

– Без Борил? Той няма да ме вземе на сериозно. Никога не съм сключвала такива договорки сама. А в момента не мога да накарам Борил да свърши нищо.

– Аз ще уговоря нещата и ще гарантирам, че ще спазиш договорката. Ще се съгласи. Утре ще му се обадя и ще говорим, после ще ти звънна. А сега искаш ли сладолед, донесох италиански.

 

Иван се оказа прав, Димчев се съгласи. Подбихме цените много здраво и след няколко месеца Икономов беше история.

 

Няколко месеца по-късно влязох в спалнята на Борил:

– Какво е станало с матрака?

– Разлях вода без да искам снощи.

Дари влезе след мене и затърча към баща си. Той я целуна, после и направи муцунка и тя започна да се смее и да му приказва. Погледнах леглото, после Борил. Бях влязла да му кажа за едно обаждане и го заварих да събира чаршафите от спалнята. Не спяхме заедно отдавна и почти не си говорехме. Непрекъснато беше пиян и само се карахме. Въздъхнах, целия матрак беше лекьосан, не ми трябваше да душа петната, за да разбера от какво са.

– И отдолу ли е така?

Той ме изгледа:

– Разлях вода. Дръпни се. - обърна се към Дари - Ела тати да занесем прането в пералнята. Дай ръчичка.

Тръгнаха с чаршафите надолу и аз се помъчих да обърна матрака. Беше двоен и много тежеше, но накрая успях да го вдигна достатъчно, за да погледна. Боже... Седнах на ръба на леглото. Борил се качи след няколко минути, Дари си носеше мечето и една лъжица от кухнята, щеше да го храни.

– Какво искаш, Алекс?

Гледах мъжа насреща си, беше качил над 15 кг, изглеждаше остарял с 20 години и не приличаше на човек.

– Ако някой ти каже, че 52 годишен мъж се напикава всяка вечер в леглото от пиене, какво ще си помислиш, Бориле?

Той се ядоса:

– Ти нормална ли си? Казах ти, че разлях вода.

Дадох на Дари една чаша от шкафчето и тя започна да се прави, че храни Мечо. Изправих се и сложих ръце на гърдите на Борил:

– Имаш проблем, Бори. Сериозен проблем, който става все по-голям. И само ти можеш да си помогнеш. Знам колко е трудно, но знам че можеш да се справиш. Просто трябва да го поискаш. Моля те, заради Дари, нека да потърсим клиника. Това е болест, Бори, трябва ти помощ и всичко ще се оправи. Моля те, съгласи се, моля те.

Той ме бутна:

– Почна ли пак. Иди си глътни хапчетата за критическата и ме остави на мира.

Минах пред него:

– Няма да те оставя, достатъчно време те оставих и нищо не се променя. Искам да потърсим клиника. Ще намерим някое дискретно място, никой няма да разбере, ще ти помогнат и ще приключим с тоя ад. Не мога повече така. - Дари удряше по чашата с лъжицата. Погледнах я, чашата беше дебела, нямаше да се счупи. - Моля те, ако не заради мен, заради Дари. Съгласи се и всичко ще приключи за 2, 3 месеца.

Той ме бутна да се отместя:

– Бе я ми се разкарай от главата. Ти жулиш повече от мене, мене ще вадиш алкохолик. Като искаш клиника, ходи ти. Аз проблеми нямам.

Подпрях се на вратата, за да не може да излезе:

– Като нямаш проблеми, защо изглеждаш като скапан опиянчен тираджия, а Бориле? Станал си един толум сланина, който само се налива. Вече въобще идва ли ти на акъла, че си мъж? Или бутилката ти стига?

Ръгна ме с пръст в гърдите:

– Искаш ли ей тука да ти покажа, че ми идва? Ти ме разкара от леглото, сега ще ми опяваш, че не съм те чукал. Искаш ли да ти тегля една и да взема да те лашкам, както ми харесва?

Изгледах го:

– Слушаш ли се какви ги приказваш пред детето?

Той погледна Дари, после мен:

– Нямаше да приказвам, ако не ме вбесяваше. Ше ме вадиш някакъв пропаднал алкохолик. Или ти се иска да ме затвориш в някоя клиника и да си разиграваш коня с мойте пари. Мноого ше има да си мечтайш. По-скоро аз ше та затворя някъде.

Въздъхнах:

– Не можеш да продължаваш така и го знаеш. - Взех чашата от Дари, за да спре да удря по нея и тя се надрунзи. - Какво ще стане, когато Дари започне да разбира, а? Искаш ли да те гледа как падаш пиян по стълбите всяка вечер? Искаш ли да те вижда на какво приличаш сутрин? Ами ако те види, как се влачиш с ония пияни ку... жени, какво ще и кажеш, а? – Той ме изгледа и аз свих рамене – Какво, да не си мислиш, че не ми казват какво правиш. На хората им е кеф да злорадстват. Няма да оставя Дари да ти обира срама. Ще се вземеш в ръце и ще изтрезнееш, защото имаме да гледаме дете. Тя си иска бащата, а аз си искам мъжа. Взех те, защото не те беше шубе да си мъж, ако ще се държиш като медуза, ще те зарежа както зарязах Андрей и ще ти взема детето. От пияница баща не става. Нито мъж. Заряза ме да се оправям сама с бизнеса и въобще не ти пука какво става. Потънали сме в проблеми до шията, а ти си зает само да се наливаш. Слагаш си петък на задника и изтрезняваш и без да ми философстваш, че нямаш проблем или че не можеш да се стегнеш. Можеш, просто не искаш да си разваляш кефа, защото не ти пука нито за Дари, нито за мен. Щом на тебе не ти пука и на мене няма да ми пука и ще те зарежа. Ти избираш.

Той ме изгледа:

– Какви проблеми има с работата?

– Шарени, Бориле, шарени.

Борил махна с ръка:

– Питаш го като човек, то ти отговаря като магаре.

– Като те интересува какви са проблемите, вземи ела на работа. Не да ми се зверят на мене „приятелчетата“ ти и да се опитват да ни вземат всичко, защото вече никой не те бръсне и за слива.

– Кой ти се е зверил?

– Всички, Бориле. За всички си бита карта. Имаш ли представа колко пари сме загубили, защото ти не си вършиш работата? Имаш ли представа какво ми е на мене да моля чуждите мъже да вършат твоята работа? Какво си мислят, когато женена жена отиде да ги моли за такива услуги, а?

Той ме погледна ядосано:

– Какви си ги забъркала?

– Въртя ти бизнеса, Бориле. Това съм забъркала. Ако не бях аз досега да спеше под моста. От сума ти време само пиеш, създаваш ми проблеми и харчиш луди пари. Това ще спре сега. Или изтрезняваш, или си се оправяй сам, няма да си съкращавам живота с тебе. Слизам до кухнята, чакай ме тука.

Обърнах се и излязох, той не каза нищо. Слязох долу, направих кана кафе и се качих обратно. Борил държеше Мечо седнал на леглото, а Дари го хранеше с несъществуваща каша.

– Дръпни я от леглото.

Изчаках да дръпне Дари и изсипах половината кана кафе на матрака.

– Обърни го обратно.

– Какво те прихваща?

– Обърни скапания матрак. Не може да го изхвърлим напикан, няма да обирам срама пред момчетата. Стига ми, че Надето го е виждала. После викни да го махнат. Хайде де, обръщай го, нямам цял ден да се занимавам с простотиите ти. Трябва да ходя да ти вадя парите за пукането.

– Слушай, не ми приказвай така, щото...

Погледнах го в очите:

– Само ми дай повод и ще направя това, което искам да направя откакто си почнал да пиеш. Просто ми дай повод.

Отвори уста да ми се изрепчи, но вече беше изтрезнял и като ми видя физиономията се отказа. Хвана матрака и с бая усилия го обърна. Полях останалото кафе и хванах Дари за ръчичка:

– Хайде мама, отиваме да папаме.

 

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??