Доброто на инсулта беше, че след него вече можех да спя. Събудих се към 8 и Борил го нямаше. Имах среща за която закъснявах, така че се изстрелях към колата си, без да се интересувам от никого. Отидох в офиса, срещнах се с клиента и после реших да видя какви са ги сътворили, докато ме нямаше. Хвърлих едно око, станах и отидох в другата стая при служителите си, за да откъсна главата на шматката, която бе забъркала кашата, която видях. Викнах я в кабинета си и я подпуках без много да се церемоня. Беше любовница на един от новите ми приятели и назначаването и беше услуга към него. Единствения талант на момичето обаче явно беше да върти свирки. Като искаше да я чука, да и си плащаше той. Нямаше да е за моя сметка. Отгоре на всичко тя беше представител на онази порода, които са хем тъпи, хем нагли и вместо да си затваря плювалника, държеше да се обяснява. Така че накрая ме вбеси съвсем. Нямаше да е уволня, но щях да я натисна да напусне сама. Като се отървах от нея свърших малко работа и после повиках друга от служителките. Жената влезе много притеснена. Имаше две деца тинейджъри, голям заем и мъж, който подозирах, че може да мине за брат близнак на Андрей по самогъзие. Последното което и трябваше, бе да загуби работата си. Пиклата сигурно беше оревала орталъка оттатък колко съм и викала, а и за служителите ми аз напълно покривах образа на шефката кучка. Пресирах ги на макс, не прощавах грешки и често им триех сол на главите. Така че, нямаше много поводи да си мисли, че я викам за нещо хубаво. Днес обаче имах изненада.

– Сядай – махнах към стола пред бюрото ми. - Искам да те помоля да оправиш кашата, която е забъркала Дичева. Знам, че не е твоя работа, но ако ти я свършиш, поне ще знам че е направено.

Жената въздъхна с облекчение и ми кимна. Боже, колко ми беше познато всичко. Ако трябва, ще вършиш работата и на целия отдел, само и само да не те махнат. Защото ако те уволнят няма кой да ти храни децата. Един бог знае колко пъти съм седяла на нейния стол.

– Има и друго. Работата се увеличава и смятам да назнача помощник-управител. Официално обаче се оказа, че такава позиция няма, така че ще се води офис-мениджър. Трябва ми човек, който да поеме част от работата, която аз върша сега. Да следи работата в офиса и извън него, да провежда срещи с клиенти, когато мен ме няма, казано накратко, да се грижи нещата да вървят. Работата ще е повече, съответно и заплатата ще е с 30% по-висока от на хората в офиса и той ще им е шеф. И не само на тях, ще е втория човек след мен във фирмата. Скоро се местим в нов офис, по-голям, пак тука на близко и ще има и отделен кабинет. Ще има и бонуси плюс още една допълнителна премия, която вече ще е обвързана с резултатите на фирмата. Ако фирмата върви добре и заплащането и бонусите ще се увеличават всяка година.

Кръстева ме гледа с надежда и аз и се усмихвам:

– Искам да предложа мястото на теб. Харесва ми как работиш и мисля, че си подходящия човек за тази работа.

Докато се облегна назад на стола, тя вече се е съгласила. 

– Добре. Оправи тая каша на Дичева сега и след обедната почивка ела, трябва да ти обясня доста работи. А аз ще звънна да те преназначат.

Счетоводството ми е към една счетоводна къща, която е на хранилка при Борил. Не позволява собствени счетоводители. Подозирам, че има поне няколко фирми като моята и така му е по-лесно да държи нещата под контрол. Умен е. Ортак без права е много по-добре от наемник на заплата. Стига да можеш да го държиш на каишка. А той умее да се справя с това.

Вечерта се пррибрах късно при Борил. Криси ми отдели един час да си поговорим, но виждах че иска да е с Жани и го оставих на мира. После излезнахме с Мира и се скатахме в едно кафе. Борил ми счупи телефона, но аз му казах че мама ме е викнала и накрая ме остави на мира. Не ми се връщаше при него. Не ми се занимаваше нито с децата му, нито с приятелите му. Нито пък с него самия, честно казано. Мира към 8 ме заряза, за да храни челядта и аз се почудих къде да убия още малко време. Исках като се прибера направо да легна, по възможност без семейни драми. Накрая отидох на кино.

Открих Борил да кисне в гаража и да гледа поредния мач. Ако съдех по масата си беше имал компания, вчерашната агитка или някоя друга.

– Къде беше?

– Водих мама на кино.

От Андрей бях научила, че най-добрите лъжи са тези примесени с истини. 

Борил ми хвърли доста ироничен поглед, но каза само:

– Да беше взела и мойта, само ми опяваше цял ден.

– Утре ще я заведа.

Казах го сериозно. Кино със свекърва ми не ми звучеше зле.

– Бяхме канени на гости, но след като ти не се прибра, аз си викнах такива.

– Защо не ми каза?

– Предположих, че правиш нещо, което ти е по-приятно.

– Ако ми беше казал, щях да си дойда. Хайде да си лягаме.

– Да си догледам мача и идвам.

– Ставай – дръпнах го за тениската. - На другия стадион футбола е по-интересен.

Той се издърпа към края на пейката, хвана ме за колана на дънките и ме придърпа между краката си.

– На кой стадион - намигна ми. - На домакинския или на гостуващия?

– Не съм била на гостуващия, но ако не ми хареса домакинския, може да пробвам. Ставай.

– Не си била, а... Сигурна ли си?

– Да, но никога не е късно. Помотай се още и може да прескоча дотам.

– Ще прескочиш, ама... Да не му изровя набързо чимовете на тоя стадион, като разбера кой е...

Ларж, друг път. На човека никак не му харесваше някой да му препикава оградата. Нито за дъщерите му, нито за новата му жена.

По-късно през нощта, докато лежах без сили на гърдите му ми прошепна в ухото:

– По-добър от домакинския стадион няма да намериш, вервай ми.

Е, нямаше какво да си кривя душата, прав беше. Само трябваше да не мисля много, кой е газил тревата там преди мене. 

Сутринта ме събуди аромат на кафе. Борил беше клекнал до леглото ми с чаша и ми се усмихна когато отворих очи.

– Добро утро. Румсервиза донесе закуска. 

– Добро утро. Защо си станал толкова рано? - прокарах пръсти през косата му и той наведе глава, за да погаля и ухото му. Не бях срещала друг човек, на когото толкова да му харесва да му докосват ушите. Той буквално се разтапяше. И сега стана така.

– Мммм. Правих закуска. Но нямам табличка за леглото, съжалявам. Ще ги сложа на шкафчето. Щях да правя палачинки, но някой е изпил млякото и е оставил кутията в хладилника с една лъжичка вътре.

Той ми подаде кафето и стовари една голяма чиния със сандвичи на шкафчето до мен.

– Направих и на дечурлигата, ама те още спят. Затова не ги изпекох, да не изстиват. Може ли и другото ушенце?

Беше се мушнал обратно в леглото и аз го погалих и по другото ухо, а той замърка.

– Значи носиш закуската в леглото, а...

– Мдаа, зает съм да доказвам, че на домакинския стадион е най-добре.

Намигна ми и аз се засмях:

– Стига, Бори. Бях на кино.

Пак ми намигна:

– С мама, каза ми.

 Хъмм, легендата ми явно издишаше отнякъде.

– Ами – направих виновна физиономия – всъщност трябваше с Мира, но нейния и се развика да се прибира и отидох сама. Исках да видя филма.

Борил ме погали с пръст по ръката.

– Щото баща ти ми се обади за мача по сателита и майка ти си беше у вас. Та затуй.

Егати къръка дето съм, веднага ме хващат.

– Е, ти все пак не спирай да ми доказваш, че на домакинския е най-добре. Трябва да съм убедена.

– Убедена, а? Сега ще се погрижим за това...

– Стой мирен, нямам време.

– Спокойно. Като ти звънни шефа да ти се кара, аз ще те извиня.

Дните си минаваха. Децата си заминаха. Първо отидоха в Македония при родата на Зоран, после се върнаха в България за почивка на море и накрая се прибраха в Англия. Борил се оказа сериозен за наказанието на Галка и тя изкара месеца с нас. Майка му също. Общо взето се разбирахме. Постепенно свикнах и не ми пречеха нито те, нито постоянните гости на Борил. А и по цял ден ме нямаше. Работех, прибирах се вечер, беше ми сготвено, изчистено, изпрано, нищо не трябваше да правя. Сега разбрах защо Андрей ми беше бесен за развода. То си беше голям кеф човек да живее така. С леля Нинка, както и викаше Борил зад гърба и, не се харесахме, но по взаимно съгласие подписахме мирно споразумение. Първия път когато я видях, беше заета да котка Борил. Изникнах зад гърба им и тя бая се сконфузи като ме видя. Беше малко над петдесетте и от този тип жени, които много обичат шефовете им да са сами мъже. Поздравих и се подхилих на Борил. На него това не му хареса, държеше да го смятат за мъж с класа. И се зае да възстановява йерархията. За сметка на това аз се държах много мило, а и жената беше стара кримка. Поогледа обстановката на фронта още няколко дни и след като и се изясни, че моите армии са по-големи и съм окупирала територията за дълго, сви знамената и почна да котка и мен. Помислих малко по въпроса дали да поискам да я разкара, но ми се видя безсмислено. Но го натиснах да я накара да чисти малко по-добре, доста скатаваше. Не се оплаквах, просто ходех да чистя след нея, вместо да му правя компания. 

Ако трябва да съм честна, проблема с жените страшно много ме дразнеше. Още когато първия път ме заведе в негова компания на времето, видях онези погледи „а, тоя е с поредната“ и ми стана неприятно. Още по-неприятно ми беше сега, когато нерядко се оказвах на маса с жени, които държаха да ми демонстрират, че са имали връзка с него. И въобще не им пукаше, че мъжете или приятелите им седят до тях. Явно наглостта не беше само мъжка черта. Още повече, че се оказа че човека не подбира по „възраст и занятие“. Красивите и младите бяха за показ. На три големи всичко ставаше. Ако му кажех, да не ме води при жени с които е бил, най-вероятно трябваше да ме закара на пустинен остров. Имаше и други неща, за които много внимавах да не науча нещо, защото подозирах че няма да мога да ги преглътна и ще го зарежа.  

Докато децата и майка му бяха при нас живеехме на вилата. Когато дойде време да си заминават, аз казах:

– Не искам да се местим в апартамента ти.

Пътувахме в колата и той се извъртя към мен.

– Знам, че ти казах че ще купим къща, но сега нямам възможност. Всичко ми е вложено. След няколко месеца ще  ми се освободят пари и ще вземем. Един приятел строи един затворен комплекс, с басейните, тенис кортове, всичко. Супер е. Ще те закарам да го видиш и ако ти харесва, ще вземем там.

– Може да си живеем на вилата, просто не ми се ходи у вас.

– Какво му е на апартамента ми?

– Нищо. Просто не ми харесва.

- Какво толкова не ти харесва, че да искаш да се влачим 40 минути от вилата до офисите през задръстванията всеки ден? Вместо да си живеем на 5 минути пеша от работите ни.

- Хареса ми да живея във вкъща. А и ти може да поискаш да си каниш приятели в апартамента.

Той се обърна пак да ме погледне.

– Стига, Алекс. Нищо не правя откакто сме заедно, нито смятам да правя и го знаеш. Което май не може да се каже за теб.

– Да, скъпи. Изневерявам ти всяка вечер. На сън. С Леонардо ди Каприо.

– Харесваш тоя педал?

– Да, много.

– Що за вкус имаш?

– Добър. Затова взех теб. Сериозна съм Бори, не искам в апартамента.

Той поумува малко.

- Може ли да събирам понякога там момчетата за мачовете? Вилата им идва далече. Но не искам да си мислиш разни глупости за други жени и подобни. Затова те питам.

Усмихнах му се:

– Няма да си мисля, вярвам ти.