"И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.“1
На Борил му отне почти четири дни, за да провери че не съм му заложила капан. Даваха на Кали да ми се обажда по веднъж на ден, всеки път по различен начин, един път телефон, друг път месинджър и винаги съвсем за кратко. Рано сутринта на петата сутрин се събудих от някакъв шум, бях заспала свита с дрехите на дивана, Борил седеше в едно кресло срещу мен и ме гледаше. Седнах на дивана:
– Ако ще ме убиваш тука постели найлон, иначе много ще изцапаш.
Той ме изгледа:
– Забавно ли ти е?
Поклатих глава:
– Никак, не съм си виждала детето и сестра ми от седмица.
Борил направи физиономия:
– Аз съм нормален за разлика от тебе, и двамата са добре. У нас са.
Зяпнах го:
– У вас?!
– А къде? Не исках да ми лепнат и отвличане на дете, затова закарах Борислав при баба му. Казах на сестра ти, че трябва няколко дни да останат у нас, защото някой е влизал у вас и сега проверяваме кой е и защо и затова не трябва да ти се обажда. ...