Вик от миналото
Опитвах се да събера счупения пъзел на миналото си.
Моя собствен, забравен детски свят. Частите не бяха цели.
А някои – изобщо липсваха.
На едно място – разбито детско сърце.
На друго – ръка, протегната към друга.
И щом ги докоснех, за да ги събера, чувах писъка им.
Писък от болка. От липса.
Липса на обич, мечти... и детско щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Wioleta Slawchewa Всички права запазени
