Опитвах се да събера счупения пъзел на миналото си.
Моя собствен, забравен детски свят. Частите не бяха цели.
А някои – изобщо липсваха.
На едно място – разбито детско сърце.
На друго – ръка, протегната към друга.
И щом ги докоснех, за да ги събера, чувах писъка им.
Писък от болка. От липса.
Липса на обич, мечти... и детско щастие.
© Wioleta Slawchewa All rights reserved.
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
