Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувства Алекс, къде е и какво прави.

През това време Алекс стоеше пред една къща в покрайнините на града, натискаше нервно звънеца и все още плачеше. От вътре се чу мъжки глас.

- Идвам де...

Вратата на къщата се отвори и на прага  ú  застана млад мъж. Беше на около 20-25 години, висок, строен, рус, със небесносини очи. Когато Алекс го видя, тя се спусна в ръцете на странника и заплака още по-силно.

- Какво стана? - попита с разтреперан глас младият мъж.

- Може ли да вляза? - през сълзи попита Алекс.

- Да, разбира се... нека влезем, много е студено навън! 

И двамата влязоха в къщата на странния мъж. Алекс седна на леглото, странният мъж седна до нея, прегърна я силно и я целуна по главата.

- Сега ще ми разкажеш ли какво е станало?

Алекс си пое дълбоко въздух и разказа всичко на събеседника си, като през цялото време не спираше да плаче.

- Боже Господи, как е могла да направи това? - мъжът беше шокиран.

- Не знам, аз просто не знам какво да мисля! - продължи Алекс.

- Остани да спиш при мен тази вечер, а утре ще решаваме какво да направиш.

Момичето се съгласи и легна при младежа. Той я прегърна и двамата заспаха.

При Вики обаче нещата не стояха така. Тя се беше побъркала от притеснение и звънна на всеки, за когото се сети, за да попита дали някой е виждал Алекс, но отговорите винаги бяха отрицателни. Виктория не можеше да си намери място от притеснение!

На следващата сутрин Вики отново се опита да се свърже с Алекс, но безуспешно. Стана 14:00 и на вратата на Вики се позвъни. Тя си помисли най-лошото. Бързо отвори вратата, на прага  ú  стоеше Алекс с някакво момче. Вики се втурна и прегърна силно Алекс. Но прегръдката  ú  остана без отговор.

- Алекс, къде беше, знаеш ли колко се притесних? - с насълзени очи каза момичето.

- Ооо, извинявай, мислех, че ще си заета да се натискаш с новото си гадже и дори няма да се сетиш за мен!

Сякаш светкавица удари Вики, когато чу думите на Алекс.

- Нека ти обясня, Алекс, моля те!! - каза с треперещ глас момичето.

- Дойдохме Алекс да си събере багажа! - обади се непознатият мъж, който беше с Алекс.

- А ти кой си? - нервно попита Вики.

- Мартин, приятно ми е да се запознаем! - усмихна се фалшиво момчето!

- Алекс, моля те, нека ти обясня! - обърна се към приятелката си Вики.

Мартин погледна Алекс и се усмихна леко.

- Поговорете, може да помогне! - каза той.

Алекс се замисли за известно време.

- Добре, ще поговорим, имаш 5 минути да ми обясниш защо, по дяволите, целуваше онзи кретен!!! - огромната болка прозираше в  очите на Алекс.

Сърцето на Вики затуптя и двете момичета влязоха в къщата. Мартин се качи на колата си и тръгна нанякъде.