Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувства Алекс, къде е и какво прави.
През това време Алекс стоеше пред една къща в покрайнините на града, натискаше нервно звънеца и все още плачеше. От вътре се чу мъжки глас.
- Идвам де...
Вратата на къщата се отвори и на прага ú застана млад мъж. Беше на около 20-25 години, висок, строен, рус, със небесносини очи. Когато Алекс го видя, тя се спусна в ръцете на странника и заплака още по-силно.
- Какво стана? - попита с разтреперан глас младият мъж.
- Може ли да вляза? - през сълзи попита Алекс.
- Да, разбира се... нека влезем, много е студено навън!
И двамата влязоха в къщата на странния мъж. Алекс седна на леглото, странният мъж седна до нея, прегърна я силно и я целуна по главата.
- Сега ще м ...