Винаги ще те обичам - шеста част

 

Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята. - Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! -  с насълзени очи каза Вики. - Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парчета. - разплка се Алекс след думите си! - Съжелявам, но той ме целуна, наистина.. аз го отблъснах, повярвай ми, Алекс моля те... Обичам теб!!! - едвам сдържаше сълзите си.. - Видях те да се целуваш с друг, аз.. не мисля, че можем да сме заедно!  Вики замръзна на място, опитваше се да асимилира думите на приятелката си. Сякаш нож се вряза в сърцето на момичето. Сърцето и сякаш спря да бие след тези думи. Не знаеше какво да каже.  Алекс плачеше силно и едвам си поемаше дъх, не можеше да повярва, че любовта на живота и е способна на това. Много мисли се въртяха в главата й, беше толкова объркана. Вики падна на колене пред Алекс. - Моля те, не ме оставяй.. не мога да живея без теб, не мога да дишам без теб. Оставиш ли ме ще умра, моля те!!! - момичето плачеше силно, а болката се засилваше. Алекс я гледаше в очите, а думите на Вики ехтяха в ушите й. Не можеше да повярва какво бе направила току що. Но тя знаеше, че това е най-доброто нещо и за двете. Защото нищо вече нямаше да е същото. Врата се отвори и влезе Мартин. - Алекс, ще тръгваме ли или оставаш? - Само да си събера багажа! - измъчено отговори момичето. Виктория се изправи и с цялата си болка се развика срещу Алекс. - Заради тоя тъпанар ли ще ме оставиш, ще зарежеш всичко между нас заради този тъпанар. Спиш с него нали? За това ли ме оставяш? Отговори ми!!! - крещеше Вики. Алекс се обърна към Вики и каза. - Не ми падай още повече в очите. - Аз да ти падам в очите, че ти ходиш да се чукаш с тоя и оня. Ти си само една курва, която ме използваше. Ти си един боклук Александра, боклук!!! Алекс не издържа и с Мартин излязоха, качиха се в колата му и потеглиха. Виктория лежеше на земята и плачеше с глас. Всичко я болеше. Човека когото обичаше най-много на света вече го нямаше. За нея вече нищо нямаше значение..

 

Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.

- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! -  с насълзени очи каза Вики.

- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парчета - разплака се Алекс след думите си!

- Съжалявам, но той ме целуна, наистина... аз го отблъснах, повярвай ми, Алекс моля те... Обичам теб!!! - едвам сдържаше сълзите си...

- Видях те да се целуваш с друг, аз... не мисля, че можем да сме заедно! 

Вики замръзна на място, опитваше се да асимилира думите на приятелката си. Сякаш нож се вряза в сърцето на момичето. Сърцето ú сякаш спря да бие след тези думи. Не знаеше какво да каже. 

Алекс плачеше силно и едвам си поемаше дъх, не можеше да повярва, че любовта на живота ú е способна на това. Много мисли се въртяха в главата ú, беше толкова объркана.

Вики падна на колене пред Алекс.

- Моля те, не ме оставяй... не мога да живея без теб, не мога да дишам без теб. Оставиш ли ме ще умра, моля те!!! - момичето плачеше силно, а болката се засилваше.

Алекс я гледаше в очите, а думите на Вики ехтяха в ушите ú. Не можеше да повярва какво бе направила току що. Но тя знаеше, че това е най-доброто нещо и за двете. Защото нищо вече нямаше да е същото.

Врата се отвори и влезе Мартин.

- Алекс, ще тръгваме ли, или оставаш?

- Само да си събера багажа! - измъчено отговори момичето.

Виктория се изправи и с цялата си болка се развика срещу Алекс.

- Заради тоя тъпанар ли ще ме оставиш, ще зарежеш всичко между нас заради този тъпанар. Спиш с него нали? За това ли ме оставяш? Отговори ми!!! - крещеше Вики.

Алекс се обърна към Вики и каза.

- Не ми падай още повече в очите.

- Аз да ти падам в очите, че ти ходиш да се чукаш с тоя и оня. Ти си само една курва, която ме използваше. Ти си един боклук, Александра, боклук!!!

Алекс не издържа и с Мартин излязоха, качиха се в колата му и потеглиха.

Виктория лежеше на земята и плачеше с глас. Всичко я болеше. Човекът, когото обичаше най-много на света, вече го нямаше. За нея вече нищо нямаше значение...