Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парчета. - разплка се Алекс след думите си!
- Съжелявам, но той ме целуна, наистина.. аз го отблъснах, повярвай ми, Алекс моля те... Обичам теб!!! - едвам сдържаше сълзите си..
- Видях те да се целуваш с друг, аз.. не мисля, че можем да сме заедно!
Вики замръзна на място, опитваше се да асимилира думите на приятелката си. Сякаш нож се вряза в сърцето на момичето. Сърцето и сякаш спря да бие след тези думи. Не знаеше какво да каже.
Алекс плачеше силно и едвам си поемаше дъх, не можеше да повярва, че любовта на живота и е способна на това. Много мисли се въртяха в главата й, беше толкова объркана.
Вики падна на колене пред Алекс.
- Моля те, не ме оставяй.. не мога да живея без теб, не мога да диша ...