Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.

- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! -  с насълзени очи каза Вики.

- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парчета - разплака се Алекс след думите си!

- Съжалявам, но той ме целуна, наистина... аз го отблъснах, повярвай ми, Алекс моля те... Обичам теб!!! - едвам сдържаше сълзите си...

- Видях те да се целуваш с друг, аз... не мисля, че можем да сме заедно! 

Вики замръзна на място, опитваше се да асимилира думите на приятелката си. Сякаш нож се вряза в сърцето на момичето. Сърцето ú сякаш спря да бие след тези думи. Не знаеше какво да каже. 

Алекс плачеше силно и едвам си поемаше дъх, не можеше да повярва, че любовта на живота ú е способна на това. Много мисли се въртяха в главата ú, беше толкова объркана.

Вики падна на колене пред Алекс.

- Моля те, не ме оставяй... не мога да живея без теб, не мога да дишам без теб. Оставиш ли ме ще умра, моля те!!! - момичето плачеше силно, а болката се засилваше.

Алекс я гледаше в очите, а думите на Вики ехтяха в ушите ú. Не можеше да повярва какво бе направила току що. Но тя знаеше, че това е най-доброто нещо и за двете. Защото нищо вече нямаше да е същото.

Врата се отвори и влезе Мартин.

- Алекс, ще тръгваме ли, или оставаш?

- Само да си събера багажа! - измъчено отговори момичето.

Виктория се изправи и с цялата си болка се развика срещу Алекс.

- Заради тоя тъпанар ли ще ме оставиш, ще зарежеш всичко между нас заради този тъпанар. Спиш с него нали? За това ли ме оставяш? Отговори ми!!! - крещеше Вики.

Алекс се обърна към Вики и каза.

- Не ми падай още повече в очите.

- Аз да ти падам в очите, че ти ходиш да се чукаш с тоя и оня. Ти си само една курва, която ме използваше. Ти си един боклук, Александра, боклук!!!

Алекс не издържа и с Мартин излязоха, качиха се в колата му и потеглиха.

Виктория лежеше на земята и плачеше с глас. Всичко я болеше. Човекът, когото обичаше най-много на света, вече го нямаше. За нея вече нищо нямаше значение...