Винаги ще те обичам - втора част

Алекс пристигна в училище към 7:40, имаше още 5 минути, докато започне първият ù час. Беше петък и тя имаше 7 часа, което означаваше, че ще се прибере много късно. Тя влезе в класната стая, там все още нямаше никой от нейния клас. Тя си помисли на глас

- Ох, пак съм първа, карай!

След минута звънецът изсвири своята песен и коридорите опустяха. От края на коридора се чуваше как токчетата на госпожата тракаха по мрамора. След секунда тишината на стаята беше нарушена, вратата се отвори и в нея влезе госпожата по физика. Алекс ненавиждаше физиката, понеже точните науки не ù се отдаваха. Госпожата също така беше и директорка на училището. Строга учителка с дълга черна коса и сурово изражение.

- Добро утро, Алекс. - каза учителката и седна на бюрото си!

- Добро утро, госпожо - отвърна момичето!

- Къде са съучениците ти? - строгият глас на госпожата отново огласи стаята.

- Не знамт госпожо, сигурно скоро ще дойдат. - отвърна плахо момичето!

Алекс седна на чина си и разтвори учебника си, опитваше се да се съсредоточи в урока и да си го припомни. Но в главата на момичето беше толкова объркано, че не ù беше особено много до физика! Тя мислеше за снощния си спор с Виктория и за момчето, което се опитваше да сваля приятелката  ù!

В следващите 15 минути един по един пристигнаха и всички съученици на Алекс. Госпожата започна часа си. След 45 минути звънецът удари и учениците изпитаха облекчение, че най-накрая часът е свършил. Следващия час имаха английски език, а в това Алекс нямаше равна. Всички отидоха да пият кафе, но момичето отиде в стаята и извади телефона си. Набра някакъв номер, който явно знаеше наизуст. След няколко секунди женски глас се чу от другата страна!

- Зайооо!!! Това беше Виктория, която все още спеше...

- Стани и изгрей, слънчице, каза радостно Алекс!

- Ставам, ставам, мило. - засмя се момичето!

- Ставай, защото си втора смяна и трябва да си научиш. - засмя се Алекс!

След около 5 минути момичетата привършиха разговора си и Алекс влезе в час! Минаха няколко часа, те се чуха още 2-3 пъти, след което Виктория замина на училище. Момичетата учеха в различни училища. 

Стана 14:00 и Алекс се прибра, беше изморена, но все пак се радваше, че е вкъщи. Тя се просна на леглото и затвори очи. След няколко мига телефонът ù  иззвъня. Тя отвори очи и прочете на дисплея - "Слънцето". Усмихна се и вдигна.

- Здравей, любов моя. - радостният глас на Виктория изпищя в ухото на Алекс.

- Здравей,красавице. - отвърна заспало момичето.

- Какво има? - попита я Виктория леко изнервено.

Алекс се засмя плахо и каза на приятелката си.

- Нищо, бебе, просто съм адски изморена!

- Хайде да легнеш, а? - помоли я Виктория...

- Може и така да направя. - каза Алекс.

Момичетата поговориха още малко и Виктория остави Алекс да поспи.

Стана 19:00, беше време Виктория да се прибира, но Алекс още спеше!!!