Виновната завинаги
От всички страни си разбит.
Тъгата в гърлото ти засяда,
имайки чувството,
че ще се задушиш от нея!
Казваш си: „Ще успея и ще продължа",
но продължаваш да седиш на стола и да плачеш!
Какво направих ли?
Не знам, но сгреших и сега това ще ме убие!
Ще ме съсипва бавно, докато
пламъчето ми на живота не угасне!
Как да го оправиш, когато всичко е загубено?
Как да се скриеш, когато всички те гледат?
Мерси, ти стъпка и последната надежда в мен,
че ще е както преди.
Че ще си бъда нормалната аз!
Никой не може да ти помогне.
А да си силен е прекалено късно!
Усмивката изчезна от лицето ми за една секунда и душата ми умря с нея!
Жената, наречена „Моята майка",
сега щеше да влезе през вратата
и да ме накара да се почувствам като предмет, на който
мястото не беше тук!
Тя ще ме довърши!
Раняваше ме всеки път с тежките си думи.
Караше ме да изпитвам вина, която не трябва да нося.
Гледаше ме омразно и безчувствено.
Ще ми помогне ли някой?
Не съм толкова грешна,
с какво го заслужих това?
Защо целият свят си отиде изведнъж!
Ридая и не зная какво да правя.
Душата ми е на парчета.
Опитвам се да дишам, но не мога.
Не ми останаха сили,
не мога да живея, а и не искам.
Дано скоро намеря моя си свят,
в който някой ще ме подкрепи и ще ми даде надежда,
че и аз също съм човек и също имам сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Петрова Всички права запазени
Успех..
