Виновната завинаги
От всички страни си разбит.
Тъгата в гърлото ти засяда,
имайки чувството,
че ще се задушиш от нея!
Казваш си: „Ще успея и ще продължа",
но продължаваш да седиш на стола и да плачеш!
Какво направих ли?
Не знам, но сгреших и сега това ще ме убие!
Ще ме съсипва бавно, докато
пламъчето ми на живота не угасне!
Как да го оправиш, когато всичко е загубено?
Как да се скриеш, когато всички те гледат?
Мерси, ти стъпка и последната надежда в мен,
че ще е както преди.
Че ще си бъда нормалната аз!
Никой не може да ти помогне.
А да си силен е прекалено късно!
Усмивката изчезна от лицето ми за една секунда и душата ми умря с нея!
Жената, наречена „Моята майка",
сега щеше да влезе през вратата
и да ме накара да се почувствам като предмет, на който
мястото не беше тук!
Тя ще ме довърши!
Раняваше ме всеки път с тежките си думи.
Караше ме да изпитвам вина, която не трябва да нося.
Гледаше ме омразно и безчувствено.
Ще ми помогне ли някой?
Не съм толкова грешна,
с какво го заслужих това?
Защо целият свят си отиде изведнъж!
Ридая и не зная какво да правя.
Душата ми е на парчета.
Опитвам се да дишам, но не мога.
Не ми останаха сили,
не мога да живея, а и не искам.
Дано скоро намеря моя си свят,
в който някой ще ме подкрепи и ще ми даде надежда,
че и аз също съм човек и също имам сърце!
© Миглена Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Имах подобен проблем миналата година .. но опитах да се самоубия и бях в болница няколко седмици.. Чак след това оцених живота си и разбрах , че има и хубави неща за които да живея .. Направи го и ти .. но без опити за самоубииство , ако разбира се си мислила за такива
Успех.. -
Познато! Прегръдки!
Трябва да събереш парчетата и пак ( не пак ,а отново) да продължиш напред,с надеждата,че някъде има нещо хубаво,което те очаква да се изправиш и да го настигнеш!
Поздрав! -
Нещата се случват когато най-малко очакваме имай надежда
-
Ще намериш този човек!Дори и да не стане трябва да опиташ да намериш сили в самата себе си,защото съм сигурна,че са някъде в теб!!!Тези чувства са ми познати,макар че при теб е още по-тежко и аз съм била на ръба...и аз съм страдала много..даже и все още страдам..,но не мода да се предам,а и не искам!Живота е борба!!!Трябва да се справиш с него и да се научиш да разчиташ най-вече на себе си!!!Ти си си господар и никой не може и няма право да ти каже какво да мислиш или чувстваш!!!Душата е свободна!!!Позволи и на твоята да се освободи от страха и несигурността!!!Позволи си да живееш и не разчитай друг да го направи вместо теб!Обичай живота въпреки всичко!!!Обичай го ако искаш и напук!!!Просто не се прадавай НИКОГА!!!!Късмет и горе главата
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
