9.09.2009 г., 13:34

Влакове

832 0 0

Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове. Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха един от друг и по това, че единият беше пътнически, а другият - товарен. Както ви казах, говореха си:

- Аз, както знаеш, съм товарна композиция. Още, когато ме създаваха, си мечтаех да срещна влак и да се влюбя в него. Да го обичам, а и той да ме обича. Исках да ме целуне, представи си. Колко съм била наивна, нали?

- Направо наивна. След целувка, какво, а? Ще ни събират за желязо? Хората ще пострадат. Ама, че целувка.

- Е, аз ти казах какво съм мислила отдавна. Аз наистина срещнах любовта си. Срещнах теб и се радвам за това...

- И аз се радвам на срещата ни. Знам, че ще се срещаме пак и пак. Ще разговаряме, нали?

- Трябва да се сбогуваме. Човекът с червената шапка идва. Ще даде знак за тръгване.

- Сигурно е за теб. Ти возиш пътници. На добър път...

- Ще се срещнем пак... Довиждане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...