Влез във вените ми
"Спри се, радост дочакана! Позволи ми
да се сгрея на твоя шеметен огън...
Нечий глас
ми подсказва, че после ще има
да студувам. Безкрайно много."
(Н. Кехлибарева)
Влез във вените ми. Гъсенично. Като змия. Отрови кръвта ми с надежда. Убий песимизма ми с усмивка. Открадни златното ключе за сърцето ми и го покори изцяло. Нарисувай ми усмивка ( по детски истинска ) с дъха си. Оцвети въздуха с пеперуди. Анонимно. Позволи ми да те гледам как спиш като бебе. Да се будя посред нощ и да те наблюдавам. Толкова си спокоен и излъчваш чар. Да гадая защо се усмихваш на сън. Да слагам ръка на гърдите ти, за да усетя ритъма на сърцето ти. Да стоя така с часове. Дори понякога да си мисля, че е сън или илюзия. Толкова е прекрасно. И единственото, което да искам да правя през живота си, е просто да те гледам как спиш, сладко сгушен в мен. Очите ти, дори затворени, излъчват някаква топлота, която ме изпълва цялата и ми се иска времето да спре. Подари ми чифт крила, за да цепя простора с ...