22.03.2020 г., 17:27 ч.

Влюбеният грешник 

  Проза » Разкази
895 2 9
1 мин за четене

22:38. Моментът, в който се проснах на полуживото ми легло. Чувствах се така, както 30-годишна жена, която работи от 5 сутринта до <виждате колко>. Отнесох се за момент. И... изведнъж чувам страшен шум. Някой толкова силно натиска клаксона на колата си, че чак целият блок се разтресе. Не излязох, завих се през глава. Той не спря. Сънена излязох навън, и що да видя!? Онзи, сещаш ли се? Днес го видях на пейката в парка. Лежеше проснат и мърмореше нещо. Ех, тази съдба, пак ни среща! Бях единствената, която се беше престрашила да излезе навън и да вдигне скандал на тази пияница. Студено беше, а и се разнасяше миризма на горчива мастика. Опитах се да го изместя от волана, но усилията ми бяха напразни. Тъкмо да затворя вратата на червената му бричка, той ме придърпа към себе си. Прошепна ми нещо тихо. Не го разбрах, помолих го да повтори. Гласът му беше тежък и изтощен. Не можех да го оставя в това състояние. Събрах всичките си сили, хванах го и го сложих на дивана в апартамента ми. Това беше единствената ми възможност. Ако го бях оставила долу, в очите на съседите щях да изглеждам като мацка на 18, която пред входа я чака тазвечерният принц. Бях капнала от умора, затова съм заспала бързо, без да му мисля много. *** Когато се събудих него го нямаше. Погледнах през прозореца. Вън беше. Пред входа. Отново захапал бутилката, отнесен от крайностите на живота и погубен от собствените си навици и идеали.

 

Михаела Илиева

© Михаела Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че изразихте мнение. Благодаря ви за доверието, което ми гласувате. Много съм щастлива, че точно вие споделяте опита си с мен.
  • Имаш добри препоръки вече, от авторитетни автори ( и редактор дори, един скромен и мълчалив такъв млад човек, който не знам какво редактира, изключителни от него дори ).
    Мисля, че разказът може да се доразвие малко, за да стане по-четим. Силвия го е казала вече. Успех!

    ...30 годишните лелки са описвани и изграждани от много автори, "никога" звучи ангажиращо някак.
    Няма писател, който да е прочел всичко, но само на младостта е присъщо да си мисли, че знае всичко. После разбираш.
  • Радвам се, че имам възможността да се запозная с такива прекрасни хора като вас. Направихте ме много щастлива като изразихте мнението си. Поздрави.❤
  • И от мен - добре дошла! Хареса ми стила ти на писане, но ще се радвам, ако доразвиеш образите на героите си. Дано ти е хубаво сред нас!🌷
  • Здравей и добре дошла!

    Изключително се радвам, че към нас се присъединява млад автор!

    Развивай и остани вярна на перото и стила си!
  • Радвам се, че ти харесват моите произведения. Очаквай го 2/3 дни. Поздрави.
  • Тогава следващия ти разказ може да е за тях, тъкмо ще имаш по-голямо поле да доизградиш образа, а може и да е по-дълго. Ще ми бъде интересно да прочета. 😉
  • Последно време страшно съм се вманиечила в тези "изморени душички"- 30 годишните "лелки". Реших да я включа в творбата си, защото са страшно описвани, но никога не са представяни като доизграден образ.
  • Ех, тия трийсет годишни лелки 😆, направо взех да им съчувствам.
Предложения
: ??:??