Влюбеният грешник
22:38. Моментът, в който се проснах на полуживото ми легло. Чувствах се така, както 30-годишна жена, която работи от 5 сутринта до <виждате колко>. Отнесох се за момент. И... изведнъж чувам страшен шум. Някой толкова силно натиска клаксона на колата си, че чак целият блок се разтресе. Не излязох, завих се през глава. Той не спря. Сънена излязох навън, и що да видя!? Онзи, сещаш ли се? Днес го видях на пейката в парка. Лежеше проснат и мърмореше нещо. Ех, тази съдба, пак ни среща! Бях единствената, която се беше престрашила да излезе навън и да вдигне скандал на тази пияница. Студено беше, а и се разнасяше миризма на горчива мастика. Опитах се да го изместя от волана, но усилията ми бяха напразни. Тъкмо да затворя вратата на червената му бричка, той ме придърпа към себе си. Прошепна ми нещо тихо. Не го разбрах, помолих го да повтори. Гласът му беше тежък и изтощен. Не можех да го оставя в това състояние. Събрах всичките си сили, хванах го и го сложих на дивана в апартамента ми. Това беше единствената ми възможност. Ако го бях оставила долу, в очите на съседите щях да изглеждам като мацка на 18, която пред входа я чака тазвечерният принц. Бях капнала от умора, затова съм заспала бързо, без да му мисля много. *** Когато се събудих него го нямаше. Погледнах през прозореца. Вън беше. Пред входа. Отново захапал бутилката, отнесен от крайностите на живота и погубен от собствените си навици и идеали.
Михаела Илиева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Илиева Всички права запазени
).
