Вместо сбогуване
Ти беше моето по-добро Аз. Аз... Бях една от тези, които те предадоха.
Последната...
Страхувах се да ти призная колко те обичам.Страхувах се да бъда себе си.
Искаше аз да затворя очите ти....
Как ще забравя онези сдържани мъжки сълзи,които капеха право в сърцето ми?
Не предполагах, че се виждаме за последно ...
- Липсваш ми...къде се изгуби?
- Някъде в косата ти. И ухаеш на нежност и топло.
- А аз се чудя какво ме гъделичка в косата.Ти си бил....
- Добро утроооо.....Закъснях, обич моя..
Тук съм, нежност моя.Ти си моето слънчице...с хубавата усмивка...
Нека да бъда за теб, онзи стар грозник,
който упорито вярвал, че в миналият си живот
жабок е бил..., после куче...и накрая слон...!
А ти...да бъдеш слънцето на моята последна улица.
Гуши-гуш! Другото е плява.
Не се самонаказвай...имаме още много път с теб!
Грозникът, както сам се наричаше беше с най-нежното и ранимо сърце.
Беше най-добрият ми приятел, подкрепа, любов...Моето всичко.
Караше ме да виждам нещата различно.
Караше ме да се чувствам уникална.
Тръгна си без да се сбогуваме...
Обичам те....Тасооооо......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
