Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е и си пада по смешния ненормалник с райето и отровната миризма. А, да – има хубава коса, която ѝ пречи, защото непрекъснато я отмята и подрежда кичурите с лека досада, увира пръстите в нея и си прави вълнички.
Замислих се. Стоварвах един върху друг тези факти, наслагвах ги, после рзмествах обстоятелствата като домино, за да изградя съждение. Трябваше да разбера тази млада жена, иначе нямах шанс. Исках да направя така, че да я заинтересувам. А как да стане, щом не зная точно какво я интересува?
Натъжих се. Оставаха ни по-малко от двайсет минути до края на полета. Разговорът ни прекъсна и се опасявах, че ако това мълчание продължи до пиукането на контролния панел, който ще ни прикани да сложим ...