3.06.2019 г., 6:37  

Внимавай какво си пожелаваш - 2.

679 3 14
1 мин за четене

… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…

Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещият:

- Топката  е отбита…

- Как? – развълнува се той – Как така? Дадох пас към колегата, той вече тичаше напред и…

Водещият кимна:

- Да, имаше пас. Но компютърът изчисли, че подобно действие е неприложимо и, значи, не трябва да го има…

- Аз нали подавах – как няма да го има…

- Извинете, но компютърът вижда много, много по-нашироко от човешките възприятия. Вие може да искате да направите какво ли не, може и да го направите - обаче няма ли го в програмата му… Така че – започваме с наказателен. И, моля, не си фантазирайте – не сте в реалния свят…

 

 

Каня -

https://genekinfoblog.wordpress.com/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ясно
  • Благодаря, Светлана!
    Мотам се из вселената на междуушието...
  • Още ли си в холаграмния свят или вече си се върнал ?
  • Благодаря, Елке, Лиа, Стойчо!
  • Фантастика, фантастика, ала, както е тръгнало може и реално да стане. Не че ще се дадем! Човекът е упорито същество - машината да си ги трие, той пак ще се изписва. Като се замисля всеки си има моменти, в които да му се иска да си има копче за всичко - натиснеш и всичко спира, изтрива се и пак наново. Добре, че това, което си пожелаваме не става винаги реалност. В мечтите ни няма логика, но без тях не може. Интересно беше да прочета.

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...