Мечовете проблясваха и се удряха със звън. Въпреки че времето беше хладно, те бяха с половин брони, които прикриваха само торса и главата им. Но въпреки всичко те се потяха и пуфтяха.
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а дамите не си падат по хора, които са особени. Направо се чудя как лейди Джейн и лейди Мейв все още търпят твоята компания - каза единият рицар и се опита да удари другия в ребрата със своя меч. Стори му се, че това е най-добрата стратегия, защото лорд Хенри се беше задъхал и се препъваше. Но това беше хитро измислена шега. В последната секунда лорд Хенри се измъкна и в следващия миг противникът му беше на земята, с меч, опрян в гърлото. Лорд Хенри свали шлема си. Лицето му беше младо и изглеждаше леко отвеяно. По принцип имаше благ нрав и винаги беше весел. Но точно в този момент, ако някой го погледнеше в очите, щеше да види как в тях гори огън. Той отряза ремъците на противниковия шлем и ...